В Евангелието от Марк – едно от четирите канонични евангелия в Новия завет и смятано от много учени за най-ранното написано – се разказва как Исус се връща в родния си град Назарет, за да проповядва. Жителите там го разпознават и се питат: „Не е ли това дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков, Йосиф, Юда и Симон? И сестрите му не са ли тук при нас?“

Този пасаж от векове е в основата на един от големите въпроси в християнската теология: имал ли е Исус братя и сестри и дали Мария и Йосиф са имали други деца след неговото раждане. Различните християнски традиции дават различни отговори, въпреки че се позовават на едни и същи библейски текстове.

Католическата и източноправославната църква традиционно приемат, че Исус е единственият син на Мария и че тя остава дева през целия си живот. Много протестантски общности обаче тълкуват думата „брат“ в буквалния ѝ смисъл и приемат, че Исус е имал биологични братя и сестри.

Спорът е свързан с превода на гръцката дума „adelphoi“, използвана в Новия завет за „братя“. В някои случаи тя може да означава преки роднини, но в други се използва и в по-широк смисъл – например за духовни братя или членове на общност. Според учени обаче в контекста на Евангелието от Марк става дума за реални роднински връзки, тъй като жителите на Назарет говорят за хора, които познават лично.

В Новия завет се споменават няколко братя на Исус. Най-известен е Яков, който става една от водещите фигури в ранното християнство и ръководител на християнската общност в Йерусалим. Апостол Павел го нарича „братът на Господа“, а еврейският историк Йосиф Флавий също го споменава като брат на Исус. Яков е убит около 62 г.

Друг брат, Юда, известен и като Юда, традиционно е свързван с Посланието на Юда в Новия завет. За останалите споменати братя – Симон и Йосиф – историческите сведения са ограничени.

Основната причина за разногласията е свързана с вярването за вечната девственост на Мария. Още в ранните векове на християнството се появява идеята, че Мария не само е родила Исус по чудодеен начин, но и е останала девица до края на живота си.

Важна роля за развитието на това вярване има апокрифният текст „Протоевангелие на Яков“ от II век. Той не е включен в Библията, но оказва силно влияние върху християнските представи за Мария, Йосиф и раждането на Исус. В текста Йосиф е представен като по-възрастен мъж с деца от предишен брак, което обяснява споменатите в Евангелията братя и сестри на Исус.

През вековете се оформят три основни богословски възгледа. Според Хелвидиевия възглед Мария и Йосиф са имали други деца след Исус. Според Епифаниевия възглед тези братя и сестри са деца на Йосиф от предишен брак. Според възгледа на свети Йероним те не са преки братя и сестри, а братовчеди.

Източноправославната традиция приема идеята за деца от предишен брак на Йосиф, докато католическата църква поддържа възгледа за роднинска, а не биологична връзка. Много протестантски традиции, които след Реформацията поставят по-голям акцент върху прякото тълкуване на Библията, не приемат доктрината за вечната девственост на Мария и виждат братята като нейни и на Йосиф деца.

Съвременните изследователи по-често смятат, че е възможно Исус да е имал по-малки братя и сестри. Според някои учени те вероятно са били деца на Мария и Йосиф, родени след него. Други посочват, че в древния свят смесените семейства са били широко разпространени заради високата смъртност и повторните бракове.

Историците отбелязват, че семейството на Исус е било обикновено селско семейство от Галилея, което е оставило малко писмени следи. Затова няма достатъчно доказателства, които да дадат окончателен отговор. Въпросът остава един от примерите, при които историческите данни и религиозните вярвания се преплитат. | БГНЕС