След като прекара близо две седмици в таен бункер някъде в Иран по време на войната на страната му с Израел, 86-годишният върховен лидер аятолах Али Хаменей може би иска да използва възможността за прекратяване на огъня, за да излезе навън.

Смята се, че той се е скрил без връзка с обществеността, защото се страхува да не бъде убит от Израел. Дори висши държавни служители очевидно не са имали контакт с него.

Добре би било той да бъде предпазлив, въпреки крехкото примирие, за което посредничиха президентът на САЩ Доналд Тръмп и емирът на Катар. Макар че според съобщенията президентът Тръмп е казал на Израел да не убива върховния лидер на Иран, израелският премиер Бенямин Нетаняху не изключва подобен ход.

Когато - или наистина ако - той излезе от укритието, ще види пейзаж на смърт и разрушения. Без съмнение той все още ще се появява по държавната телевизия, заявявайки победа в конфликта. Ще се опитва да възстанови имиджа си. Но ще се сблъска с нови реалности - дори с нова епоха.

Войната е оставила страната значително отслабена, а него - отслабен човек.

Ропот на недоволство по върховете

По време на войната Израел бързо пое контрола над голяма част от въздушното пространство на Иран и атакува военната му инфраструктура. Високопоставени командири на Революционната гвардия и армията бяха бързо убити.

Степента на пораженията върху армията все още е неясна и спорна, но многократните бомбардировки на бази и инсталации на армията и революционната гвардия предполагат значително намаляване на военната мощ на Иран. Милитаризацията отдавна е погълнала огромна част от ресурсите на страната.

Известните ирански ядрени съоръжения, заради които страната си спечели близо две десетилетия американски и международни санкции, чиято стойност се оценява на стотици милиарди долари, сега са повредени от въздушните удари, въпреки че е трудно да се прецени пълният им размер. Мнозина се питат за какво беше всичко това.

Голяма част от иранците смятат, че аятолах Хаменей, който за стана лидер през 1989 г., е отговорен единствено за това, че насочи Иран към сблъсък с Израел и САЩ, който в крайна сметка доведе до значителна разруха за страната и народа му.

Те ще го обвиняват, че преследва идеологическата цел за унищожаване на Израел - нещо, което много иранци не подкрепят. Ще го обвиняват за това, което смятат за глупост - вярата му, че постигането на ядрен статут ще направи режима му непобедим. Санкциите осакатиха иранската икономика, превръщайки един от най-големите износители на петрол в бедна и бореща се сянка на предишното си аз.

„Трудно е да се прецени колко дълго иранският режим може да оцелее при такова значително напрежение, но това изглежда като началото на края“, казва професор Лина Хатиб, гостуващ учен в Харвардския университет.

„Али Хаменей вероятно ще се превърне в последния „върховен водач“ на Ислямската република в пълния смисъл на думата“, добави експертът.

На върха се чуваха гласове на несъгласие. В разгара на войната една от полуофициалните ирански информационни агенции съобщи, че някои високопоставени бивши представители на режима са призовавали по-умерените религиозни учени в страната, базирани в свещения град Кум, които са отделени от аятолаха, да се намесят и да предизвикат промяна в ръководството.

Според професор Али Ансари, директор-основател на Института за ирански изследвания към университета „Сейнт Андрюс“, „ще има разплата“.

„Съвсем ясно е, че в ръководството има огромни разногласия, а също така има и огромно нещастие сред обикновените хора“, каза той.

Гневът и разочарованието ще пуснат корени

През последните две седмици много иранци се бореха с противоречиви чувства на необходимост да защитят страната си срещу дълбоката си омраза към режима. Те се сплотиха за страната, но не като излязоха да защитават режима, а за да се грижат един за друг. Имаше съобщения за огромна солидарност и близост.

Хората в градовете и селата извън урбанизираните територии отваряха вратите си за онези, които бяха избягали от бомбардировките в градовете им, магазинери подбиваха основни стоки, съседи чукаха на вратите, за да се питат дали имат нужда от нещо.

Но много хора бяха наясно и с това, че Израел вероятно се стреми към смяна на режима в Иран. Смяната на режима е това, което много иранци желаят. Те обаче могат да се противопоставят на подобна стъпка, проектирана и наложена от чужди сили.

През почти 40-годишното си управление аятолах Хаменей, един от най-дълго управлявалите автократи в света, е унищожил всякаква опозиция в страната. Опозиционните политически лидери са в затвора или са избягали от страната. В чужбина опозиционерите не успяват да формулират позиция, която да обедини противниците на режима.

Те не успяха да създадат никакво подобие на организация, която да може да поеме властта в страната, ако се появи възможност за това.

И по време на двете седмици на войната, когато рухването на режима можеше да бъде възможно, ако войната продължи безмилостно, мнозина смятаха, че вероятният сценарий за деня след това не е поемането на властта от опозицията, а изпадането на страната в хаос и беззаконие.

„Малко вероятно е иранският режим да бъде свален чрез вътрешна опозиция. Режимът остава силен у дома и ще засили вътрешното потисничество, за да смаже несъгласието“, твърди професор Хатиб.

Сега иранците се страхуват от по-нататъшни репресии от страна на режима. През последните две седмици от началото на войната с Израел са екзекутирани най-малко шест души по обвинения в шпионаж в полза на Израел. Властите твърдят, че са арестували около 700 души по това обвинение.

Една иранка казва пред „Би Би Си“, че повече от смъртта и разрушенията на войната се страхува от режима, който е наранен и унизен и насочва гнева си срещу собствения си народ.

„Ако режимът не е в състояние да доставя основни стоки и услуги, тогава ще нараснат гневът и разочарованието. Виждам, че това е поетапен процес. Не го виждам като нещо, което непременно в народен смисъл ще пусне корени, докато не приключи бомбардировката“, каза професор Ансари.

Малко хора в Иран смятат, че прекратяването на огъня, постигнато с посредничество, ще продължи дълго - а мнозина вярват, че Израел все още не е приключил, след като има пълно превъзходство в небето над Иран.

Силозите за балистични ракети на Иран

Едно нещо, което изглежда е избегнало унищожението, са иранските шахти за балистични ракети, които Израел трудно открива, тъй като са разположени в тунели под планините в цялата страна.

Началникът на щаба на израелските отбранителни сили Еял Замир заяви, че Израел е започнал атаката си срещу Иран, знаейки, че „Иран притежава около 2500 ракети земя-повърхност“. Изстреляните от Иран ракети са причинили значителни жертви и разрушения в Израел.

Израел ще бъде загрижен за останалите евентуално 1 500 ракети, които все още са в ръцете на иранската страна.

В Тел Авив, Вашингтон и други западни и регионални столици също така съществува сериозна загриженост, че Иран все още може да бърза да създаде ядрена бомба - нещо, което той продължава да отрича, че се опитва да направи.

Въпреки че иранските ядрени съоръжения почти сигурно са били повредени и вероятно са станали безполезни по време на бомбардировките на Израел и САЩ, Техеран заяви, че е преместил запасите си от високообогатен уран на сигурно тайно място.

Този запас от 60 % уран, ако бъде обогатен до 90 %, което е сравнително лесна стъпка, е достатъчен за около девет бомби, според експерти. Точно преди началото на войната Иран обяви, че е построил още едно ново тайно съоръжение за обогатяване на уран, което скоро ще бъде пуснато в експлоатация.

Иранският парламент гласува за рязко намаляване на сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която е орган за наблюдение на ООН. Това все още се нуждае от одобрение, но ако бъде прието, Иран ще бъде на крачка от излизане от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), тъй като хардлайнерите, подкрепящи върховния лидер, настояват за пробив в Иран с цел създаване на бомба.

Аятолах Хаменей може би вече е уверен, че режимът му е оцелял. Но на 86-годишна възраст и с болни кости той също така знае, че дните му може да са преброени, и може да иска да осигури приемственост на режима с организирано предаване на властта - на друг висш духовник или дори на ръководен съвет.

Във всеки случай останалите висши командири на Революционната гвардия, които са били лоялни към върховния лидер, може да се опитат да упражняват власт зад кулисите. | БГНЕС

----------------

Касра Наджи, специален кореспондент на „Би Би Си“ за Иран