От създаването си преди повече от 20 години БРИКС – група, формирана от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – се обсъжда повече заради бъдещия й потенциал, отколкото заради някакви осезаеми геополитически победи. Срещата на върха на БРИКС през август 2023 г. се стремеше да промени това. След дълги борби за кандидати, критерии и баланс, членовете се съгласиха с потенциалното включване на Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В краткосрочен план този ход се възприема като предизвикателство към Съединените щати и Запада като цяло. И все пак дългосрочното въздействие остава несигурно. Увеличеното разнообразие на групата носи известна степен на геополитическо объркване, което не отговаря съвсем на прокитайските или проруските мечти за Пекин и Москва.

И все пак, новата категоричност на БРИКС, идваща по петите на руската инвазия в Украйна, демонстрира променящия се глобален пейзаж, в който Съединените щати сега се състезават. Тази нова стратегическа среда се определя от глобално разпръскване на властта, където действието и значението на средните сили се повишават. Най-важното е, че много от тези средни сили се колебаят да се придържат към международния дневен ред на Вашингтон. За да останат световен лидер, Съединените щати трябва да изградят нови съюзи и партньорства, които са съобразени с тази реалност. Вашингтон може да направи това чрез укрепване на многостранните институции и по-добра подготовка на своите дипломати за работа в тях.

Международния политически пейзаж

Нахлуването на Русия в Украйна призова за преоценка на това, което смятахме, че знаем за текущото състояние на международните дела. В неотдавнашен доклад от Института за изследване на дипломацията на университета Джорджтаун възникващата динамика е разделена на три широки категории. Първите са тези, които са били известни преди, но сега придобиват по-голямо значение. Те включват възхода на ново необвързано движение, ограниченията на западните санкции, икономическата регионализация и увеличаването на трансграничните предизвикателства като несигурността на храните. На второ място са тенденциите, които разкриха агресията на Русия и реакцията на света. Те включват колективните инвестиции в организации за сигурност като НАТО и изплъзването на Русия в традиционната й зона на влияние. И последният набор от тенденции е такъв, който е трудно да се предвиди или разбере, но ще представлява значително стратегическо предизвикателство.

Общото за всички тези проблеми е глобалното разпръскване на властта. Средните сили придобиват по-голяма власт спрямо гигантите, като САЩ, Китай и Русия. За Вашингтон това не прави средните сили противници, срещу които да работи, а по-скоро жизненоважни партньори в справянето с геополитическите предизвикателства.

Тези сили говорят по-силно, макар и не непременно в унисон - и Съединените щати са длъжни да се ангажират с това, което те казват.

Политическата среда

Средните сили могат да бъдат определени като регионални хегемони или такива с достъп до значителни геополитически ресурси, като Индия, Турция, Бразилия, Саудитска Арабия, Южна Корея или Япония. Тази категория обаче може да включва и регионални блокове, които привличат и консолидират ресурси и следователно власт. Тези формирования включват официални организации като АСЕАН и Африканския съюз, ad hoc групировки като тези в Персийския залив, надежди за обединен южноамерикански блок и, разбира се, БРИКС.

Макар и терминът "средни сили" да е широко приложим за този анализ, той е несъвършен начин да се опише разнообразен набор от независими и автономни държави. Макар че терминът често се свързва със страни, критикуващи политиката на САЩ, това е подвеждаща рамка. Възходът на средните сили се разбира по-добре като държави, които следват стратегия за предпазване от хегемоните, при която доминиращото съображение е собственият им интерес.

Една от стратегическите изненади, които се появиха след нахлуването на Русия, беше единството на водената от САЩ западна коалиция в предоставянето на подкрепа на Украйна. В същото време обаче много държави останаха неутрални. Някои нарекоха тези колебаещи се страни "ново необвързано движение". Всъщност тези сили и регионални групировки се противопоставиха на опитите на САЩ или Русия да получат изключителната им подкрепа, като вместо това прокараха свои собствени пътища.

Индия е ясен пример за хеджиране. В една област на политиката, като например сътрудничеството в областта на сигурността, тя е тясно свързана със Запада. Индия и Съединените щати укрепиха двустранните си военни отношения чрез Четворката, за да се противопоставят на китайското влияние в Азия. Ню Делхи обаче отказа да се присъедини към позицията на САЩ по отношение на войната на Русия в Украйна, като се имат предвид исторически близките връзки на страната с Москва. Индия се превърна в лидер сред необвързаните сили, което я прави важен партньор за Съединените щати. И все пак Вашингтон не може да приема тези отношения за даденост: Дори в случай на военна конфронтация с Пекин не е ясно дали САЩ ще получат пълна подкрепа от Индия.

Регионалните организации, като Африканския съюз, допълнително показват как средните сили са възприели стратегия на предпазване. През последните години организацията укрепи собствения си капацитет за международни операции за мир и сигурност. Тя посредничи при сключването на мирни споразумения между страните във въоръжените конфликти във втория по големина континент, провежда мисии за поддържане на мира и се застъпва за съгласувана програма за Африка по въпроси като изменението на климата и продоволствената несигурност.

Африканските държави станаха по-силни независими участници в международната система и в резултат на това малко от тях се присъединиха към Запада по отношение на войната в Украйна. Въпреки че мнозинството от държавите - членки на Африканския съюз, гласуваха в подкрепа на резолюциите на ООН, осъждащи Кремъл, много от тях не пожелаха да предприемат допълнителни наказателни мерки срещу Москва. Някои от тях не искат да нарушат съществуващите си отношения с Русия, която им осигурява в голяма степен заеми, продажби на оръжие и военни изпълнители. Освен това в началото на юни 2023 г. делегация, ръководена от Южна Африка, насърчавана от фондация "Бразавил" на френския бизнесмен и консултант Жан-Ив Оливие, замина за Киев и Москва, за да обсъди прекратяването на войната в Украйна, като достъпът до износа на зърно вероятно ще бъде на първо място в дневния ред. За Съединените щати тези тенденции означават, че дори когато администрацията на Байдън задълбочава ангажимента си на африканския континент, тя трябва да разбере съответните интереси на тези държави и да работи с тях по съответния начин.

Както показват тези примери, средните сили не са хомогенна група от непременно съмишленици. Тези държави и блокове използват различни инструменти и лостове на властта, за да упражняват собственото си влияние. Някои от тях използват уникалните си икономически позиции, а други регионалната си политическа власт, за да постигнат различни цели, включително икономическа изгода, повишаване на рейтинга или да не участват в конфликти между великите сили, които не смятат за свои. Независимо от техните инструменти или намерения, способността и желанието на средните сили да говорят по-силно ще оформя стратегическия пейзаж за Съединените щати през следващите десетилетия. Това разпръскване на властта е възможност за Вашингтон да се ангажира с овластени партньори по въпроси от общ интерес, добавяйки както легитимност, така и способности към по-широки коалиции.

В основата на всяка успешна дипломатическа стратегия занапред ще бъде поставянето на специален акцент върху многостранната дипломация, където Съединените щати могат да използват силата си на организатор, за да изграждат и ръководят коалиции около общи интереси. Тъй като властта се разпръсква в цялата система, такива коалиции ще бъдат необходими за съгласуване на усилията и мобилизиране на ресурсите. Вместо да търси изрични ангажименти за подкрепа на Съединените щати в съперничеството им с Китай или друг участник, Вашингтон трябва да даде приоритет на гъвкави рамки, които не компрометират опасенията на други държави и осигуряват на тези хеджиращи държави положителна валута. Държавният секретар Антъни Блинкен нарече това "променлива геометрия". Тя дава възможност за сближаване по въпроси, изискващи съгласуване на силите, без да изисква придържане към или подкрепа за всички приоритети на САЩ. Както вече прави във форуми като Г-7, САЩ могат да организират неформални споразумения с други държави по въпроси като изменението на климата, финансите или неразпространението на оръжия в рамките на утвърдени институции, като Съвета за сигурност на ООН, или извън тях.

Със сигурност двустранната дипломация остава важна, но тя допълва многостранността, а не я изключва. Съединените щати могат да се възползват от отношенията си с различни държави, за да изграждат коалиции в многостранна среда. Не е необходимо Вашингтон да ограничава тези усилия до формални механизми в рамките на международни или регионални организации. Вместо това Съединените щати трябва да бъдат отворени за участие в нови формати, движени от регионални участници, ad hoc групи и нетрадиционни участници.

Както показаха неотдавнашните събития, и Русия, и Китай ще бъдат изправени пред сериозни ограничения през следващите години. Издевателствата над регионалните съседи не могат да компенсират съмнителните икономически практики и мрачните демографски перспективи. Русия, от своя страна, може би няма да има какво да предложи на развиващите се страни и хеджиращите държави освен износа на главорези като Групата "Вагнер", тъй като западните санкции допълнително намаляват икономическата и технологичната сила на федерацията. Фактът, че руският президент Владимир Путин сега се опитва да си набави оръжия от Северна Корея, подсказва, че това може да се случи по-скоро рано, отколкото по-късно. По същия начин многобройните неотдавнашни доклади за настоящото икономическо неразположение на Китай не предвещават нищо добро за експанзионистичните планове на Си Дзинпин, нито пък за все по-неизрядните резултати на инициативата "Един пояс, един път".

Следващи стъпки

Как Вашингтон може да възприеме по-добре многостранната дипломация? Първо, Държавният департамент трябва да се съсредоточи повече върху обучението на дипломати, които да могат да се справят точно с такъв род задачи. Дипломатите на САЩ на всички равнища следва да са запознати с многостранните преговори, водени от консенсус, и да разбират тяхната динамика с различни нюанси. Бюрото по въпросите на международните организации вече спонсорира американски граждани за позиции в ООН чрез програмата за младши професионални служители. Външната служба на САЩ може да надгради тези настоящи инициативи, като включи командировките в многостранни институции като един от основните стълбове на дипломатическото обучение и кариерното развитие, като по този начин стимулира този вид работа.

Второ, Съединените щати следва да продължат да подкрепят реформата на Съвета за сигурност на ООН. Системата на ООН остава важна институция, в рамките на която може да се работи по редица международни заплахи - от изменението на климата до продоволствената несигурност. Въпреки това Съветът за сигурност отразява по-добре реда непосредствено след Втората световна война, отколкото света, който възникна след деколонизацията и края на Студената война. Реформата би спомогнала за по-голяма подкрепа от страна на средните сили и на свой ред би увеличила шансовете за многостранно сътрудничество в съответствие с интересите на САЩ. Президентът Джо Байдън вече изрази подкрепа за добавянето на постоянни и непостоянни места в съвета. Членовете на работната група отбелязаха, че администрацията би трябвало да подкрепи Индия за постоянно членство предвид стратегическото ѝ значение и водещата ѝ роля сред средните сили.

САЩ следва също така да се стремят да предоставят положителна помощ на държавите, които се застраховат, в областите от общ интерес в краткосрочен план, с оглед на дългосрочните взаимни ползи. Това включва предоставяне на "положителна валута" на хеджиращите държави, които може да не са в унисон със Съединените щати по други геополитически въпроси. В региони като Южна Америка и Югоизточна Азия например риболовните индустрии на множество държави са осакатени от незаконен риболов и биха могли да се възползват от партньорства с бреговата охрана на САЩ. По подобен начин американските политици трябва да използват по-добре обмена на разузнавателни данни като инструмент на дългосрочната дипломация. Независимо дали става въпрос за риболов, корупция или трафик, Вашингтон може да използва по-силен обмен на разузнавателна информация за изграждане на отношения и дългосрочна добра воля.

Като имат предвид това, политиците следва да се съсредоточат върху политики, които могат да изградят дългосрочни отношения и да осигурят ползи за Съединените щати. Каквито и ресурси или експертни познания да предлага Китай на възходящите сили, все още има много възможности, които само Съединените щати могат да осигурят за нарастващия списък от държави, които започват да се страхуват от китайското влияние. Вместо да разчитат на заплахата от санкции, търговски блокади или раздържавяване, Вашингтон може да убеди други държави да предприемат действия в търсене на взаимни ползи. Те не бива да бъдат обвързани с краткосрочни печалби като благоприятни гласувания по резолюции на ООН - по-скоро трябва да се разглеждат като дългосрочни инвестиции. Като започнат да изграждат добра воля и влияние сега по технически въпроси, като например рибарство или обмен на разузнавателна информация, Съединените щати могат да увеличат шансовете за евентуални ползи по широкомащабни въпроси на международния мир и сигурност.

И накрая, Съединените щати следва да използват променливата геометрия в усилията си за изграждане на коалиции. На практика това би означавало да се работи в рамките на съществуващите институции и да се създават ad hoc коалиции, за да се обединят държавите с общ интерес, без да се изисква непременно съгласие по други основни въпроси. Чрез активизиране на дипломатическия инструментариум, ефективно участие в многостранните пространства, разработване и използване на "положителна валута" и прилагане на променлива геометрия Съединените щати могат да се конкурират и да постигнат успех в свят на нарастващи средни сили./БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кели М. Макфарланд, Честър А. Крокър и Райън Конър, “War on the rocks”