От строителството и енергетиката до пристанищата и телекомуникациите — могъщата Революционна гвардия на Иран, известна като КСИР (IRGC), доминира значителни части от икономиката на страната.

КСИР не е просто военна сила — тя представлява паралелен център на власт с революционна и религиозна мисия. Създадена след промяната на властта в страната през 1979 г., нейната цел е да защитава ислямските устои на републиката и да проектира сила извън границите ѝ.

Икономическата ѝ роля се разширява по време на войната между Иран и Ирак от 1980 до 1988 г., когато тя изгражда независими инженерни и логистични способности, за да поддържа военните действия.

В момента Иран е обхванат от продължаващи масови протести в цялата страна, предизвикани от рязката девалвация на националната валута и стремглавото покачване на цените. Макар правителството да се опитва да прехвърли вината изцяло върху обширния режим на международни санкции, наложени на страната, протестиращите ясно свързват причините за недоволството си с държавното ръководство. Скандирования като „Смърт на диктатора“ и „Смърт на Хаменей“ отекват по улиците на редица ирански градове, а демонстрантите настояват за „демокрация и равенство“.

Тежък санкционен режим

По времето на иранската революция през 1979 г. един щатски долар се е обменял срещу около 70 ирански риала. В началото на 2026 г. курсът надхвърли 1,4 милиона риала, което означава, че иранската валута е загубила приблизително 20 000 пъти стойността си за четири десетилетия.

Санкциите, инфлацията и дипломатическата изолация често се посочват като основни причини за този срив. През септември 2025 г. ООН възстанови санкциите срещу Иран, след като Съветът за сигурност не успя да приеме резолюция за удължаване на режима на облекчения. Тези облекчения бяха обвързани с предишни споразумения за неразпространение, целящи да ограничат способността на страната да разработва ядрени оръжия.

Възстановените мерки на ООН включват ембарго върху конвенционалните оръжия, ограничения, свързани с балистичната ракетна програма на Иран, целеви замразявания на активи и забрани за пътуване. Европейският съюз прилага сходни санкции, както и допълнителни мерки, свързани с нарушенията на човешките права и ролята на Иран в доставката на дронове за Русия, използвани във войната срещу Украйна.

Според проекта Iran Open Data — неправителствена инициатива за журналистика, базирана на данни — „Иран губи приблизително 20% от потенциалните си приходи от износ на петрол, докато се опитва да заобикаля санкциите на САЩ… въпреки увеличените доставки за държави като Китай и Малайзия“.

Приходите от петрол продължават да не достигат потенциалните нива, тъй като санкциите принуждават Иран да продава суровината чрез косвени и умишлено скъпи маршрути. Товарите често се продават с отстъпка, за да привлекат купувачи, след което се прехвърлят чрез посредници и фиктивни компании. Превозват се с т.нар. „сенчест флот“ от танкери и се обработват чрез груби методи като прехвърляне от кораб на кораб в открито море и офшорно складиране — всичко това намалява крайната цена, която Иран получава за барел.

Iran Open Data изчислява, че през годината до март 2025 г. Иран е спечелил около 23,2 милиарда долара (19,81 млрд. евро) от износ на петрол, но би могъл да получи над 28 милиарда долара (23,9 млрд. евро) според данни от проследяване на танкери и пазарни цени. Това представлява недостиг от около 5 милиарда долара (4,26 млрд. евро), свързан пряко с разходите по заобикаляне на санкциите.

Според Световната банка Иран е „претърпял изгубено десетилетие на икономически растеж“ заради продължаващата зависимост от петрола и санкционния режим. Средно брутният вътрешен продукт на глава от населението е намалявал с 0,6% годишно в периода между 2011 и 2020 г.

„През последното десетилетие близо 10 милиона иранци са изпаднали в бедност. Между 2011 и 2020 г. делът на иранците, живеещи под международната линия на бедност, се е увеличил от 20% на 28,1%“, се посочва в доклад на Световната банка.

Не само броят на бедните иранци е нараснал, но и общата несигурност сред онези, които успяват да останат над линията на бедност.

„40% от иранците са уязвими от изпадане в бедност, като рискът да обеднеят в близко бъдеще е по-голям от един към пет — увеличение с 10 процентни пункта спрямо 2011 г.“

Възникване на паралелна икономика

По време на следвоенното възстановяване през 90-те години фирми, свързани с КСИР — най-вече Khatam al-Anbiya, основното ѝ инженерно подразделение — започват да печелят мащабни държавни поръчки.

С течение на времето те се разширяват в сектори като нефт и газ, инфраструктура, транспорт, пристанища, телекомуникации, минно дело и логистика. Накратко — те доминират най-печелившите и сигурни източници на доходи и финансиране.

Много от тези проекти са възлагани без конкурентни търгове и при ограничен граждански контрол. Резултатът е двойна икономика: формален граждански сектор, подчинен на регулации, и паралелна система, контролирана от военни и структури, свързани със службите за сигурност.

Иранските власти често наричат този модел „икономика на съпротивата“ (eghtesad-e moqavemati), предназначена да устои на санкциите. Доктрината, насърчавана от върховния лидер Али Хаменей, е формализирана през февруари 2014 г. в пакет от „общи политики“.

На практика, според анализатори, този лозунг е осигурил политическо прикритие за по-държавно управлявана и доминирана от силовите структури икономика, концентрираща богатство и власт и изтласкваща частния бизнес.

Иронично е, че санкциите — създадени основно от западни правителства с цел да окажат натиск върху Техеран — са допринесли за утвърждаването именно на икономическата система, която са целели да отслабят.

След изтеглянето на чуждестранни компании и затрудненията за местния бизнес, структури, свързани с КСИР, са били в по-добра позиция да функционират под ограниченията. Те са се възползвали от достъп до чуждестранна валута, неформални търговски маршрути и защита от службите за сигурност.

Съветът на пазителите, натоварен със защитата на политическите институции на Иран, допринася за укрепването на военните групи и техните икономически мрежи. Той оформя законодателството в тяхна полза и чрез правото си да одобрява кандидатите за изборни длъжности гарантира, че лоялни фигури заемат постове с контролни функции.

Фиксирани срещу реални валутни курсове

В тази система валутната нестабилност става структурен, а не случаен проблем. Достъпът до долари или лицензии за внос зависи по-малко от пазарни механизми и повече от политическа лоялност, което подкопава доверието в риала.

След повторното налагане на санкции от САЩ през 2018 г. държавата въведе субсидиран курс от 42 000 риала за долар за основни вносни стоки. С течение на годините обаче достъпът до този курс бе ограничаван, тъй като валутните резерви намаляваха.

Политиката бе официално прекратена през 2022 г., но скоро заменена с нов субсидиран курс — 285 000 риала за долар, докато паралелният пазарен курс през 2024 г. варираше между 580 000 и 630 000 риала, според Световната банка. Тази разлика е съществена, защото превръща долара в разпределяна от държавата привилегия.

Световната банка подчертава, че Иран често е запълвал бюджетни дефицити чрез вливане на допълнителни пари в икономиката — най-лошият възможен подход при вече хронична инфлация.

В резултат домакинствата и компаниите прехвърлят спестяванията си в долари и стоки, което оказва нов натиск върху риала и превръща обезценяването му в самоподдържащ се процес.

Малко места отразяват дълбочината на икономическата болка в Иран така ясно, както скандиранията, които се издигат от Големия базар в Техеран. Съществуващ поне от XVI век, базарът е не просто търговска зона, а икономически нервен център, свързващ търговци и вериги за доставки, както и ключово пространство за социални и бизнес контакти.

Все по-често той се превръща в барометър на общественото недоволство. Когато затваря врати или се изпълва с протестиращи, това е знак, че икономическата болка е достигнала търговското сърце на столицата. Затова лозунги като „Търговецът може да умре, но никога няма да приеме унижението!“ придобиват особена тежест, когато отекват из неговите исторически коридори. | БГНЕС

------

„Евронюз“