На разсъмване уморени работници се стичат в традиционна чайна в Косово, разположена под минаретата на местната джамия, търсейки наситено кехлибарено питие, което е оцелявало през империи и продължава да привлича почитатели.

Но ценените чайни в Косово, или „cajtores“, се сблъскват с нарастващата конкуренция от западноориентирани кафенета и бурно развиващата се кафе индустрия, която се стреми да се нареди сред най-добрите в света.

В североизточния град Вуштри, наричан балканската „столица на чая“, местните обичат традиционната версия на напитката, приготвяна бавно в два стъпаловидно поставени чайника и отпивана от чаши във формата на лале.

„Отваряме малко след 4 сутринта, за да сме готови за работниците, които идват преди сутрешната смяна“, казва Небих Герджалиу, собственик на чайната Fisi.

Напитката, известна сред местните като „руски чай“, е по-широко разпространена като „Цейлон чай“ и се приготвя подобно на турския стил, обикновено с кубче захар или резен лимон.

Произходът ѝ в Косово е неясен – може да датира още от османското владичество. 

Но страстта към черния чай в града е явна: ежегоден фестивал е посветен на него, а в града има около една чайна на всеки 1 000 жители.

„Вуштри е полудял по чая. Ако си оттук и не го обичаш, значи не си на правилното място“, казва Герджалиу.

„Най-доброто макиато“

Само на 30 км. югоизточно от Вуштри, столицата Прищина е обзета от кафе мания.

„Нашето макиато е наистина най-доброто“, заявява Фисник Мехуани в оживената си сладкарница Matisse.

С великолепна италианска еспресо машина, Matisse е едно от десетки подобни кафенета, които сервират прочутото прищинско макиато – еспресо с малко количество пяна.

Турското кафе е популярно в региона от векове, но след войната за независимост на Косово през 1998–1999 г., кафенетата в западен стил се разрастват. Конфликтът доведе международни мироопазващи сили, които останаха в страната заедно със своите любими кофеинови напитки.

Младите жители на Прищина приеха тези напитки с ентусиазъм и могат да бъдат забелязани, събрани около маси, пълни с пенливи чаши, по всяко време на деня.

„Настъпва поколенческа промяна,“ казва Мехуани.

„Старото поколение, което се интересуваше повече от чай, си отива, а на негово място идват хора, които консумират все по-малко чай“, добави той. 

„100 кафета“

Тенденцията изтласква cajtores към предградията на Прищина, като в центъра остават само две. Някои кафенета започват да се приспособяват, като предлагат традиционен чай до кафето.

Растящата верига Trosha, управлявана от Арбен Авдиу, се опитва да свърже източната чайна традиция със западната кафе култура.
„Trosha е място, където днес тези две култури се преплитат“, казва Авдиу.

С няколко обекта из града, той и бизнес партньорите му виждат бъдеще, в което и двете напитки могат да съществуват заедно в столицата.

Но за пуристите във Вуштри нищо не може да ги отвлече от ароматните им отвари.
„Ако ми предложат 100 кафета, няма да взема нито едно“, казва Бурхан Колаку, пенсиониран ресторантьор, докато се наслаждава на една от 10–15 дневни чаши чай.

Поетът и фотограф Несим Испахиу, известен с документирането на културата на cajtore, заявява, че Вуштри винаги ще остане „столицата на чая“.
„Във Вуштри чаят е на първо място, кафето – на второ. Ако дойдете на посещение и не пиете чай, е все едно никога не сте били тук“, каза Испахиу. | БГНЕС

--------- 

Исмет Хадждари