Още веднъж, именно благодарение на работата на журналистите ѝ, лошите практики в Румъния биват поставяни под въпрос. Разследващият материал на Емилия Шеркан, публикуван на 12 януари във вестник Press One, е изключително навременен. Обвиняването на министри в плагиатство не е новост за журналистката; то дори се е превърнало в нейна запазена марка.

От 2015 г. насам тя често е натоварвана със задачата да хвърля светлина върху академичните измами в Румъния, като е разкрила около 50 случая, всеки от които е по-гръмък от предишния. Само че този път моментът е съвършен: четири дни по-рано министърът на правосъдието Раду Маринеску започна процедурата по назначаване на прокурори, които да оглавят Главната прокуратура, Националната дирекция за борба с корупцията (DNA) и Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT).

Процесът е от основополагащо значение за функционирането на съдебната система, тъй като именно министърът предлага тези прокурори на президента Никушор Дан за назначаване през март. Дали той ще продължи по този път? Това далеч не е сигурно след педантичния анализ на дипломната му работа по право, извършен от Емилия Шеркан. Резултатът е показателен: повече от половината от нея (140 страници от общо 247) изглеждат плагиатствани.

Раду Маринеску, на 52 години, който заема поста министър на правосъдието от малко повече от година, е завършил през 2009 г. Университета в Крайова в Южна Полша. Градът е бастион на социалдемократите; той е назначен за министър на правосъдието от Социалдемократическата партия (PSD) – партия, чиито членове неведнъж са били замесвани в скандали с плагиатство, свързани с техните академични трудове. През 2012 г. подобен скандал с плагиатствана дисертация, разкрит от британското научно списание Nature, доведе до това тогавашният социалдемократически министър-председател Виктор Понта да загуби докторската си степен.

По отношение на дисертацията на настоящия правосъден министър Емилия Шеркан недвусмислено доказа, че и той е извършил плагиатство, възпроизвеждайки дума по дума големи части от друга дисертация, без да използва кавички и дори без да посочи източника. Тази практика е широко разпространена в Румъния, независимо от политическата принадлежност. И, подобно на други преди него, министърът на правосъдието очевидно не вижда проблем в това, твърдейки, че не е нарушил академичните стандарти… като вместо това предпочита да поставя под съмнение почтеността на журналистката.

Журналистка, заплашвана заради разследванията си

Проследяването на корумпирани политици, за които докторската степен представлява престижен ключ, осигуряващ им определени предимства, особено финансови, неизбежно излага Емилия Шеркан на риск. През 2019 г. тя получи смъртни заплахи от двама високопоставени служители на Полицейската академия, които впоследствие бяха осъдени. През 2022 г. работата ѝ върху дисертацията на министър-председателя Николае Чука доведе до това тя да стане обект на компроматна операция, включваща разпространение на интимни снимки с цел уронване на репутацията ѝ. Макар че Николае Чука, който междувременно загуби президентските избори през 2024 г., не е загубил докторската си степен, Емилия Шеркан все още очаква нейният компроматен случай да бъде разгледан от Апелативния съд в Букурещ.

Тя отново е обект на заплахи. Международният институт за печата призовава румънските власти да проведат безпристрастно разследване след очернящата кампания, водена срещу нея. Ситуацията ѝ е още по-тревожна, като се има предвид, че румънската съдебна система се намира в криза от публикуването през декември на шокиращо журналистическо разследване, озаглавено „Завладяно правосъдие“, в което медията Recorder разкри как съдии са били политически назначавани, за да защитават корумпирани политици. Фактът, че през последните години осъдителните присъди бяха малко на брой, вече беше показателен за това след период на подобрение след присъединяването на страната към ЕС. Същото важи и за факта, че делата срещу осъдените на първа инстанция завършваха с оправдателни присъди.

„Методът“, както е представен в разследването, е измамно прост: съдиите, разпределени по дадено дело, биват произволно отстранявани или преназначавани в хода на процеса. След това разследването започва отначало. И така нататък, докато не изтече давностният срок. По този начин, наред с други, бившият кмет на 6-ти район на Букурещ Мариан Вангелие успя да се измъкне. Осъден през 2015 г. на единадесет години затвор за приемане на подкупи на обща стойност 30 милиона евро, той бе оправдан през 2025 г. след повече от 150 отлагания.

Възможно ли е освобождаването на Раду Маринеску?

Гледано над пет милиона пъти онлайн, разследването предизвика възмущение сред широката общественост, както и сред някои съдии, уморени да мълчат. В знак на солидарност президентът Никушор Дан заяви тогава, че възнамерява да предприеме действия в ролята си на арбитър. Той призова съдиите да проведат дискусии в края на декември и също така изрази подкрепа за провеждането на референдум за съдебната система през януари.

Оттогава обаче нищо не се е променило и системата е продължила по стария си път, сякаш нищо не се е случило. Затова е меко казано, че настоящият процес по назначаване на ръководителите на ключовите прокуратури в страната е от решаващо значение. Подобно на други министри преди него, които отказаха да подадат оставка въпреки сходни обвинения, Раду Маринеску все още не е изоставен от своя политически лагер. Това е слабо прикрит опит да се направи всичко възможно, за да се запази контролът върху системата.

Сега всички наблюдават какво ще предприеме либералният министър-председател Илие Боложан, за когото е известно, че е близък до президента Никушор Дан. Освобождаването на Раду Маринеску не само би повлияло на хода на назначенията, но и би изпратило силен сигнал към обществото. То би могло също така да бъде знак, че напрежението в управляващата коалиция достига своята критична точка. | БГНЕС 

------  

Анализ на Le Courrier des Balkans