Мнозина смятат, че животът в голям и натоварен град вреди на здравето. Градската среда често се свързва с шум, замърсяване, трафик и стрес. Затова някои хора вярват, че по-тихите и по-слабо развити райони са по-благоприятни за сърцето и мозъка. Ново изследване на Университета в Мичиган обаче показва, че тази представа невинаги е вярна, съобщава уебсайтът „Knowridge“.

Проучването установява, че хората, живеещи в по-развити квартали, могат да имат по-нисък риск от първи инсулт. Това поставя под съмнение широко разпространеното мнение, че градският живот неизменно вреди на здравето.

Инсулт настъпва, когато притокът на кръв към мозъка бъде блокиран или намален. Така мозъчните клетки не получават достатъчно кислород, което може да доведе до тежки увреждания или смърт. Сред рисковите фактори са високо кръвно налягане, диабет, тютюнопушене и липса на физическа активност, но мястото на живот също може да има съществено значение.

За по-задълбочен анализ учените проследяват над 25 000 възрастни в Съединените щати за период от повече от десет години. Вместо да разделят районите просто на „градски“ и „селски“, изследователите използват по-прецизен подход. Чрез сателитни изображения те измерват степента на развитие на различни квартали във времето, като анализират броя на сградите, пътищата, тротоарите и друга инфраструктура в радиус от около осем километра от местоживеенето на участниците.

Този метод позволява да се проследи как промените в средата влияят на здравето в дългосрочен план. Резултатите показват, че хората в райони със средно до високо ниво на развитие имат с 2,5% по-нисък риск от първи инсулт в сравнение с тези в по-слабо развити места.

Макар разликата да изглежда малка, при големи групи от населението тя може да означава значително намаляване на броя на случаите. В анализа са отчетени и други фактори като възраст, пол, раса, доходи и здравословни състояния, включително високо кръвно налягане и диабет. Връзката между по-развитата среда и по-ниския риск остава валидна дори след тези корекции.

Една от възможните причини е, че по-развитите райони предлагат повече услуги и ресурси. Там обикновено има по-добър достъп до болници, клиники, хранителни магазини, обществен транспорт, паркове и безопасни места за разходка. Това улеснява поддържането на активен начин на живот, достъпа до медицинска грижа и здравословното хранене.

Жителите на по-слабо развити райони често се сблъскват с обратните предизвикателства — ограничен достъп до здравеопазване, по-малко възможности за движение и по-дълги разстояния до основни услуги. Това затруднява поддържането на добро здраве в дългосрочен план.

Ръководителят на изследването, Кати Антонакос от Факултета по кинезиология към Университета на Мичиган, отбелязва, че предишни проучвания по темата са давали противоречиви резултати. Причината вероятно е използването на твърде общи категории като „град“ и „село“, които не отразяват сложността на средата. Новият подход със сателитни данни и дългосрочно проследяване дава по-ясна картина за влиянието на жизнената среда върху здравето.

Следващата стъпка е да се установи кои конкретни характеристики на развитите квартали носят най-голяма полза — например наличието на паркове, удобни за ходене улици или близки здравни услуги. Тези данни биха могли да помогнат на градоустройствените специалисти да създават по-здравословни общности.

Изводите имат и практическо значение за лекарите и специалистите по обществено здраве. Те показват, че здравето не зависи само от личните навици и медицинските фактори, а и от средата, в която живеем. Отчитането на условията в квартала може да подобри стратегиите за превенция и лечение.

Важно е обаче да се подчертае, че изследването установява връзка, но не доказва пряка причинно-следствена зависимост между степента на развитие и риска от инсулт. Възможно е да съществуват и други, скрити фактори. Освен това намалението на риска, макар значимо, не е голямо и трябва да се разглежда като част от по-широката картина.

В крайна сметка проучването предлага нов поглед върху връзката между здравето и мястото на живот. Добре планираните и развити квартали с лесен достъп до услуги и безопасни пространства за активност могат да подпомогнат по-доброто здраве. Вместо да се избягва градският живот, вниманието може да се насочи към подобряване на качеството на средата — независимо дали става дума за градски или селски райони. | БГНЕС