Мащабите на израелските атаки срещу Иран позволяват да се предположи, че целта на Израел е не само премахването на ядрената заплаха, но и смяна на режима в Ислямската република. Доколко реалистичен е такъв изход?

Израелският премиер Бенямин Нетаняху се обърна вчера вечерта с видеообръщение към иранския народ, призовавайки го да се въстане срещу своите лидери.

„Целта на военната операция на Израел е да елиминира както ядрената, така и ракетната заплаха“, заяви Нетаняху. „И с постигането на нашите цели ние също ви проправяме пътя към постигането на вашата – към свободата.“

Анализаторите смятат, че надеждата за смяна на режима може да е една от причините за настоящите израелски атаки срещу Иран.

Израел разчита, че след ударите иранското ръководство ще отслабне и народът ще се въстане, но в това се крие и огромен риск за Израел, отбелязва редакторът на персийската служба на Би Би Си Амир Азими, защото все още няма никаква увереност, че такава верижна реакция наистина ще последва.

„Израел би искал народът да въстане“, заяви за Ройтерс Майкъл Сингх от Вашингтонския институт за близкоизточна политика и бивш високопоставен служител в администрацията на Джордж Буш-младши.

Както отбелязва кореспондентът на Би Би Си в Близкия изток Хюго Бачега, иранските власти в момента са подложени на сериозен натиск. Обществото е недоволно от състоянието на икономиката, липсата на свобода на словото, както и от нарушенията на правата на жените и малцинствата.

Израелските удари вече доведоха до смъртта на командващия Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), началника на Генералния щаб на въоръжените сили и други високопоставени ирански военни. И след ответния удар на Иран Нетаняху заяви, че „очаква се още повече“, намеквайки за възможността от нови атаки и, вероятно, по-нататъшно ликвидиране на ирански лидери.

Остава неясен обаче въпросът дали случващото се може да доведе до вътрешна нестабилност и антиправителствено движение. Към момента няма убедителни доказателства, че такива процеси вече са започнали, а дори и да започнат, изходът им е напълно непредсказуем.

Реалната власт в Иран е съсредоточена в ръцете на онези, които контролират армията и икономиката, на първо място – в структурите на Корпуса на стражите на ислямската революция и някои други неизбираеми органи. Както отбелязва Амир Азими, тези сили нямат нужда от държавен преврат: те вече са на власт и ако пожелаят, могат да поведат страната в още по-конфронтационна посока.

Желаният изход за Израел вероятно е въстание, което да завърши с идването на власт на приятелски сили. Ключовият въпрос обаче е кой може да се превърне в реална алтернатива на сегашния режим?

Иранската опозиция през последните години остава раздробена. След вълненията от 2022 г. – движението „Жена. Живот. Свобода“, обхванало значителна част от страната, някои опозиционни групи се опитаха да създадат коалиция от широк спектър антиислямистки и републикански активисти. Но вътрешни разногласия – включително по въпроса за лидерството и бъдещата форма на управление – бързо подкопаха тези усилия.

Сред фигурите, които Израел може да разглежда като предпочитани алтернативи, е бившият престолонаследник Мохамед Реза Пехлеви, син на последния шах. Той живее в изгнание, опитва се да си осигури подкрепата на западните страни и дори е посещавал Израел. Но въпреки известната си популярност сред част от иранците, засега няма признаци, че фигурата му може да се превърне в център на привличане за опозиционното движение.

Има и групировката „Моджахедин-е Халк“ (МЕК) – ляворадикална опозиция в изгнание, която се противопоставя на Ислямската република, но също и на възстановяването на монархията. През 80-те години МЕК подкрепи Саддам Хюсеин по време на Ирано-иракската война, което досега остава петно върху репутацията им в очите на много иранци. Групата има влиятелни поддръжници в САЩ, някои от които са близки до лагера на президента Доналд Тръмп, но тяхното влияние върху настоящата администрация във Вашингтон значително е намаляло.

Съществуват и други политически сили – от привърженици на светската демокрация до привърженици на парламентарната монархия. Но днес нито една от тези групи не разполага с достатъчна подкрепа или организираност, за да завземе властта, констатира Азими.

Според Майкъл Сингх, в момента никой не знае какви точно условия могат да доведат до реално обединение на опозицията.

Все още е рано да се говори за всички последствия от петъчните атаки. По време на миналогодишната ескалация между Иран и Израел не е имало сериозни признаци за обществено желание за сваляне на режима. Въпреки това, текущите събития, по мащаба на разрушенията, не могат да се сравнят с тях.

Въпреки това, казва Майкъл Сингх, въпреки щетите, нанесени от безпрецедентния израелски удар, десетилетия на антиизраелска риторика и идеология – не само сред ръководството, но и сред значителна част от шиитското население в Иран – поставят под съмнение възможността за мащабна народна подкрепа за смяна на властта.

Един от другите възможни сценарии е крахът на режима, последван от хаос, добавя Азими. И такава ситуация в страна с население от около 90 милиона души ще има катастрофални последствия за целия регион.

Остава и въпросът: какви са целите на самия Иран на този етап? Въпреки серията удари по обекти в Израел, Техеран няма много опции.

Един от вариантите е продължаване на преговорите със САЩ и курс към деескалация. Такъв ход обаче ще бъде възприет като признание за слабост – особено след изискванията на Тръмп – и може да струва скъпо на иранското ръководство.

Алтернативата е продължаване на атаките. Именно това обещават иранските лидери на своите поддръжници. Новите удари по Израел почти сигурно ще бъдат последвани от ответни атаки.

В миналото Техеран заплашваше с удари по американски бази, посолства и обекти в региона, но това няма да е лесно да се осъществи. Освен това, атака срещу САЩ директно ще ги въвлече в конфликта – нещо, което Иран най-малко иска. І БГНЕС