Старите жилища са сред най-големите виновници за енергийната бедност в България. Докато хиляди домакинства отделят все по-голяма част от доходите си за отопление, сградите, строени преди десетилетия без стандарти за енергийна ефективност, продължават да „изпускат“ топлината и да трупат все по-високи сметки. Решението е в изцяло нова политика за обновяване на жилищния фонд – с ясни правила, качествено изпълнение и подкрепа за хората, които наистина не могат да си позволят ремонт.

Това заяви изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ д-р Драгомир Цанев в интервю за БГНЕС.

Съществува ясна връзка между възрастта на сградите и риска от енергийна бедност. България е сред най-засегнатите държави, тъй като голяма част от жилищния фонд е строена десетилетия преди въвеждането на съвременните изисквания за енергийна ефективност.

„Старите жилища, строени преди навлизането на нормите за енергийна ефективност, могат да харчат дори над десет пъти повече енергия, отколкото новите сгради“, каза д-р Цанев.

По думите му необновените панелни блокове достигат разход от 250 до 300 киловатчаса на квадратен метър годишно само за отопление, охлаждане и вентилация. Именно отоплението е най-големият разход за домакинствата, а качеството на изолацията, дограмата и покрива определя колко от тази енергия остава в дома.

Обновяването не започва с фасадата

Според експерта първата стъпка не е поставянето на изолация, а проверката дали сградата е конструктивно здрава. „Няма смисъл да правим мерки за енергийна ефективност на сгради, които имат конструктивни проблеми“, подчерта той.

Следват качествена топлоизолация, нова дограма, обновяване на покрива, модерни отоплителни системи, а при възможност – вентилация и възобновяеми енергийни източници. „Термопомпите в момента са най-ефективният начин за използване на електрическата енергия“, допълни Цанев.

Скъпите компромиси

Според изпълнителния директор на „ЕнЕфект“ един от най-големите проблеми е качеството на изпълнение. „Изстрадахме цял един сектор от компромисно и недобре изпълнени мерки“, каза той и препоръча собствениците да се обръщат към сертифицирани енергийни одитори и консултанти, които могат да спестят бъдещи разходи чрез правилен избор на технологии и контрол върху ремонта.

Моделът е изчерпан

Най-сериозната критика на д-р Цанев е към политиката на безвъзмездно саниране.

„Приучихме хората да стоят на дивана, да не правят нищо и да чакат някой да дойде вместо тях да им оправи сградата“, каза той. Според него този модел е създал зависимост от държавата, вместо да насърчава активността на собствениците.

Нова политика вместо масови грантове

Според него държавата трябва да се откаже от универсалния модел на 100% безвъзмездно финансиране.

Хората, които могат да инвестират в домовете си, трябва да бъдат стимулирани с достъпни финансови механизми, а средствата да бъдат насочени към онези, които действително не могат да си позволят подобно обновяване.

„Тези, които имат нужда от помощ, трябва да бъдат подпомогнати, защото има хора, които просто нямат възможност да поемат каквато и да е икономическа инициатива“, каза експертът.

По думите му европейски ресурс за това вече съществува чрез Модернизационния фонд и Социалния климатичен фонд, но са необходими политическа воля и добра организация.

Инвестиция, която се изплаща

Д-р Цанев е категоричен, че обновяването на сградите е най-сигурният инструмент за ограничаване на енергийната бедност. „Енергийната ефективност е единствената инвестиция в публичната инфраструктура, която има възвръщаемост“, подчерта той.

Според него старите сгради имат още десетилетия живот, ако бъдат правилно обновени. Анализите показват, че над 90% от сградите, които ще използваме през 2050 г., вече са построени, което прави модернизацията им неизбежна.

В този контекст той определи Националния декарбонизационен фонд като важна стъпка, особено за собствениците на еднофамилни къщи, които досега почти не са получавали подкрепа. Според него обаче ресурсът на фонда трябва постепенно да бъде увеличаван, за да има реален ефект.

Битката с енергийната бедност, заключи д-р Драгомир Цанев, няма да бъде спечелена със социални компенсации или кампанийни програми. Тя започва с качественото обновяване на сградите, професионалното изпълнение и държавна политика, която съчетава личната отговорност на собствениците с целенасочена подкрепа за най-уязвимите домакинства. | БГНЕС