Все повече здравни стартъпи залагат на изкуствения интелект като средство за ефективност и разширяване на обхвата си, особено в условия на недостиг на медицински кадри, свити бюджети и нарастващо професионално прегаряне сред лекарите, предаде Бизнес Инсайдър. Според тях ИИ може да позволи на клиницистите да поемат повече пациенти и дори да увеличат приходите си, без това да води до компромис с качеството на грижата.

„Дългосрочната ни визия е да отстраним постепенно нуждата от присъствена грижа и да я предоставяме чрез технологии“, казва Даниел Перес, съосновател и изпълнителен директор на току-що излязлата на борсата компания за физикална терапия Hinge Health.

Докато някои компании се стремят към пълна автоматизация на здравните услуги, други остават предпазливи, притеснени от потенциалните рискове за безопасността или негативното въздействие върху преживяването на пациента. Те използват ИИ главно зад кулисите – за автоматизиране на административни дейности. Тази стратегия дава нов шанс за оцеляване на стартъпи, които иначе биха били принудени да прекратят дейност.

„ИИ позволява на компании, които доскоро не биха стигнали до печалба и биха затворили, да оцелеят и да продължат да оказват дългосрочно въздействие“, казва Стивън Смит, съосновател и изпълнителен директор на платформата за психично здраве NOCD.

Забележими промени се наблюдават най-вече в сферата на опорно-двигателната система, където компании като Hinge Health и Sword Health агресивно прилагат ИИ, за да повишат ефективността на физиотерапевтите си. През 2024 г. Sword Health активно разширява ИИ приложенията си – от съставяне на предварителни съобщения до приоритизиране на пациентите според нуждите им. Докато в началото на годината един терапевт е обслужвал между 200 и 300 пациенти, целта до края на 2024 г. е бройката да достигне 700. Компанията отказа официален коментар.

Hinge Health също разчита на ИИ, включително в комуникацията между пациент и терапевт. Според компанията, използването на изкуствен интелект е намалило с 95% времето, което терапевтите отделят за физикална терапия. В допълнение, тя прилага компютърно зрение за провеждане на упражнения у дома, а след борсовия си дебют през май инвестира сериозно в разработването на нови ИИ приложения за автоматизация на грижата.

„В един момент – дали след 10, 50 или 200 години – грижата ще бъде автоматизирана чрез технологии. И това е добро нещо“, смята Перес.

Стартъпът за виртуална педиатрична грижа Summer Health също използва ИИ за увеличаване на броя обслужвани пациенти. Основателката Елън ДаСилва подчертава, че ИИ няма да замести лекарите, но може да подпомогне както с клинични, така и с административни задачи. Докато при традиционни модели един доставчик на грижи обслужва между пет и седем пациенти на час, чрез модела на Summer Health, базиран основно на текстови съобщения, броят първоначално нараства до десет. С помощта на ИИ този капацитет може лесно да се удвои, казва тя.

В педиатрията, където се отчита остър недостиг на кадри, тази ефективност е особено важна. ДаСилва смята, че ИИ не само увеличава обхвата на грижата, но и допринася за намаляване на прегарянето сред лекарите.

Не всички обаче са убедени, че ИИ е панацея. Компанията за хронична грижа Omada Health, която също стана публична през май, от години използва ИИ зад кулисите, но едва наскоро въведе първия си инструмент, ориентиран към пациенти – агент, който отговаря на въпроси за хранене. Според съоснователя и изпълнителен директор Шон Дъфи, компанията не възнамерява да замени човешкото взаимодействие с изкуствен интелект.

„Все още не съм срещнал човек, който да се чувства отговорен пред ChatGPT“, каза Дъфи. „Често казвам, че има причина да говорим за изкуствен интелект, но не и за изкуствена емпатия. Затова винаги ще има човешки елемент в нашата работа.“

Virta Health, конкурент на Omada в диабетната грижа, използва машинно обучение от 2017 г. Основателят и директор Сами Инкинен заявява, че въпреки трудностите в началото, благодарение на генеративния ИИ компанията вече има около 60% брутна печалба. ИИ се използва в различни аспекти на дейността – от създаване на индивидуализирани планове до чатботове, които отговарят на въпроси 24/7. Въпреки това, клиничните решения остават в ръцете на специалистите.

NOCD, която предлага терапия за хора с обсесивно-компулсивно разстройство, използва ИИ основно за административни задачи като диктовка на бележки и управление на приходите. Компанията е достигнала до печалба и е разширила мрежата си от терапевти без драстично увеличаване на разходите. Чатботът Robin подпомага терапевтите по време на сесии, но не взаимодейства директно с пациентите.

Стивън Смит подчертава, че при такова тежко психично заболяване като ОКР се налага изключително внимание и изследвания, преди ИИ да се използва в клиничната практика. „Знаем, че трябва да подхождаме с изключително внимание – става дума за хора в сериозно състояние. Затова искаме ИИ не просто да работи, а да бъде безупречно ефективен и да гарантира безопасност както за пациентите, така и за терапевтите.“ |БГНЕС