Изборите в Мексико са по-важни от всякога за САЩ

С повече от 98 милиона избиратели с право на глас, около 70 000 кандидати и над 20 000 обществени длъжности, общите избори в Мексико на 2 юни ще бъдат най-големите в историята на страната.

Но не само огромният мащаб на вота го прави толкова важен в очите на наблюдателите от другата страна на границата в Съединените щати.

За първи път в историята на страната се очаква да бъде избрана жена президент. Двамата фаворити са жени - Клаудия Шейнбаум от партията „Морена“, подкрепяна от управляващата коалиция „Sigamos Haciendo Historia“, и Ксочитл Галвес, подкрепяна от коалиция от опозиционни партии.

Гласуването е важно и поради факта, че се провежда в една и съща година с президентските избори в САЩ - нещо, което се случва само веднъж на 12 години - и идва в момент на преход в отношенията между двете страни.

„Годините, в които САЩ искаха само сигурно и стабилно Мексико, отминаха. Сега те се интересуват и от съсед с добра обществена политика", каза Рафаел Фернандес де Кастро Медина, директор на Центъра за американско-мексикански изследвания към Калифорнийския университет в Сан Диего. Той отбеляза нарастващия брой латиноамериканци в САЩ и засилващите се връзки между двете страни.

Ето и някои от най-големите въпроси, засягащи отношенията между САЩ и Мексико, които ще бъдат повлияни от вота в неделя, 2 юни:

Икономиката, глупако!

Миналата година Мексико се превърна в най-големия търговски партньор на Съединените щати, изпреварвайки Китай и Канада.

Според експертите това се дължи до голяма степен на геополитическите проблеми като пандемията, наследството от търговската война на Тръмп срещу Китай и войната в Украйна, които насърчават near-shoring - преместването на веригите за доставки по-близо до дома - което увеличава вноса на САЩ от Мексико и инвестициите в страната.

Ключово значение за улесняване на тази промяна имаше създаването на търговското споразумение USMCA, което влезе в сила през 2020 г. между Мексико, САЩ и Канада.

„В този благоприятен контекст USMCA предложи правна регулаторна рамка, която осигури голяма сигурност на трите северноамерикански държави, а Мексико се възползва от възможностите и засили преференциалните си тарифи, за да се случи това“, обясни Лила Абед, директор на Мексиканския институт към Центъра „Уилсън“.

Въпреки това, не всичко е преминало безпроблемно. Спазването на USMCA от страна на Мексико е предмет на спорове между администрацията на настоящия президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор и тези на президента на САЩ Джо Байдън и на неговия предшественик Доналд Тръмп.

„Следващият президент на Мексико ще трябва да се справи с поредица от правни спорове, които Съединените щати, подкрепени от Канада, са завели в рамките на USMCA“, посочи Абед.

„Те варират от забраната на Лопес Обрадор за внос на трансгенна царевица за консумация от човека; преминаването към националистическа енергийна политика, което се отрази на инвестициите на САЩ в електроенергия и въглеводороди, както и малкото значение, което се отдава на чистите енергии“, каза Абед.

Според него, който и да спечели президентския пост на 2 юни, ще трябва да се справи със съдебен иск, подаден от Съединените щати по тези въпроси. Освен това ще трябва да предоговори споразумението, когато дойде време то да бъде подновено през 2026 г.

Много анализатори смятат, че понастоящем САЩ омаловажават споровете около USMCA с надеждата, че това ще намали различията в други области, както по вътрешните въпроси на Мексико - като предполагаемите нарушения на правата на човека, отношението на правителството към журналистите и увеличаването на броя на политическите убийства - така и по двустранните проблеми като имиграцията и търговията с наркотици.

„Мексико се съгласи частично да управлява имиграционната криза в САЩ, като задържа имигрантите на мексиканска територия и се грижи за депортирането им, в замяна на това САЩ да не активират тези съдебни дела", заяви Ракел Лопес Портийо Малтос, изпълнителен секретар на младежката група на мозъчния тръст на Мексиканския съвет за външни отношения (Comexi).

Хорхе Алберто Скиавон Уриегас, вицепрезидент на Центъра за проучвания и анализи на външната политика на Мексико, подчерта, че Лопес Обрадор е следвал политика quid pro quo (услуга за услуга) както спрямо Тръмп, така и спрямо Байдън, и това вероятно ще продължи и с Шейнбаум, ако бъде избран.

„Мексико се ангажира да реши двата основни мексикански проблема, които засягат Съединените щати и определят американските избори: миграцията и фентанила. В замяна на това Съединените щати драстично намалиха критиките си към демократичната и институционалната слабост на Мексико и намалиха интервенциите си, оставяйки повече място за вътрешната политика на Лопес Обрадор", каза Шиавон Уриегас.

Миграция: Мексико, част от стената на Тръмп

Макар че миграцията през границата на страните, дълга хиляди километри, е обща грижа, въпросът е много по-назад в дневния ред на мексиканските политици, отколкото в САЩ, където може да се окаже решаващ фактор при гласуването през ноември, смята Карин Зисис, главен редактор на уебсайта на Американското общество/Съветът на Америките.

„Речите на Шейнбаум и Галвес по въпросите на миграцията не са нито много силни, нито много различни една от друга, нито пък засягат твърде много въпроса какво да се прави с мигрантите в страната“, каза тя.

„Доказателство за това е фактът, че по време на последния президентски дебат, когато беше засегната темата за миграцията, основният ракурс бяха мексиканските мигранти, които в момента живеят в САЩ; те говореха на потенциалните си избиратели на север от границата и на латиноамериканската общност като цяло, която е голяма и влиятелна благодарение на паричните преводи“, обясни Зисис.

Проблемът за американските политици е, че те се нуждаят от подкрепата на мексиканските си колеги, за да успеят със собствените си имиграционни политики.

Зисис даде пример как Лопес Обрадор е превърнал Мексико в „част от стената на Тръмп“, като е изпратил „хиляди членове на Националната гвардия и армията, които да се грижат за контрола на миграцията“.

¨Тръмп не трябваше да строи стената, защото Мексико е стената".

Абед от Мексиканския институт заяви, че следващият президент на Мексико ще бъде изправен пред различен проблем от този на предишните лидери, тъй като страната се е превърнала от транзитна страна, през която имигрантите преминават по пътя си към САЩ, в крайна спирка.

„Реакцията на правителството на Лопес Обрадор беше да транспортира мигрантите, които чакат на границата между Мексико и САЩ, до югоизточната част на страната и да ги остави там. Миграционните власти са претоварени, Мексиканската комисия за подпомагане на бежанците (Comar) също е претоварена, центровете, в които мигрантите пребивават, са много несигурни, мигрантите - по-специално непридружените непълнолетни и жени, както и младите хора - са изложени на риск от организираната престъпност и трафикантите на хора, а човешките им права могат да бъдат нарушени", уточни Абед.

Тя подчерта, че следващото мексиканско правителство ще трябва да поеме отговорността за тази голяма група мигранти „и да реши дали да им даде временна виза, дали да им позволи да работят, дали ще имат достъп до медицински услуги и т.н.“

Фентанил и търговията с наркотици

Сигурността е друг стълб на двустранните отношения, особено по отношение на процъфтяващата трансгранична търговия с наркотици, която е проблем и за двете страни.

Докато Съединените щати се борят с вътрешна здравна криза, дължаща се на количеството фентанил по улиците им, Мексико е изправено пред нарастващо насилие, свързано с картелите - включително в навечерието на изборите, които бяха белязани от десетки опити за убийство и други форми на политическо насилие.

Мексико постигна напредък в ликвидирането на тайните лаборатории за производство на наркотици, но следващото правителство трябва да направи повече, за да спре влизането през морските пристанища на химически прекурсори, идващи най-вече от Китай, защото след това те попадат в ръцете на организираната престъпност за производство на тези синтетични опиоиди.

„Но Съединените щати трябва също така да разбият мрежата от трафиканти в рамките на собствените си граници. Това означава, че след като фентанилът пристигне, разпространението му на цялата територия не е случайно. В Съединените щати съществува значителна мрежа на организираната престъпност, която администрацията трябва да арестува и да изправи пред съда", добави Абед.

Един от въпросите, които САЩ може би ще искат да преразгледат с победителя на 2 юни, са реформите в Закона за националната сигурност на Мексико, които правителството на Лопес Обрадор въведе през 2018 г. като една от първите си мерки, с които ограничи дейността на чуждестранните агенти, действащи на мексиканска територия.

„Това беше символ, знак, че мексиканското правителство няма да отвори толкова лесно вратата за агенции за сигурност като Администрация за борба с наркотиците, ЦРУ и други. Той премахна дипломатическия имунитет (и) те трябваше да регистрират цялата си дейност в Министерството на външните работи и т.н.", обясни Абед.

Експертите смятат, че голяма част от конфронтационния дискурс на Лопес Обрадор със Съединените щати е бил фасада, която понякога е прикривала добре смазан процес на преговори както с републиканската, така и с демократическата администрация.

„Лопес Обрадор често говори на мексиканската си електорална база и след това преговаря. Той знае, че САЩ се нуждаят от него по въпросите на миграцията и сигурността", посочи Зисис. | БГНЕС, СИ ЕН ЕН

Последвайте ни и в google news бутон