Не се опитвайте да сравнявате тези отношения със заплетените противоречия между други държави!

Нашите неразбирателства са коренно различни. Те нямат за първооснова нито териториални, нито икономически неуредици. Генезисът на проблема между България и РС Македония е съвсем друг. Неговото начало трябва да търсим в далечната 1888 година, когато сръбският професор Стоян Новакович предлага концепция, как българите в Македония да се отдалечат от родовия си корен, за да се доближат до сърбите. И как тази налудничава идея през следващите десетилетия се превръща в човеконенавистна шовинистична доктрина на Белград, възприета по-късно от Коминтерна и превърната от Тито в етноидеологически инструмент за налагане на югокомунизма в Македония.

Да правим съпоставки с помирението между Франция и Германия след Втората световна война е несериозно, както и с превъплъщенията на германците в Австрия – на австрийци! Колкото и да се напрягаме, няма да открием дори и следа от мерак у австрийците да създават отделен „австрийски език“, различен от немския, съпроводен с умопомрачителна антигерманска пропаганда, в която образът на германския съсед да се извайва като изконен, зловещ и кръвожаден враг, какъвто е случаят с новата македонска идентичност, спрямо България, след 1944 г.

Защо г-н Михаел Рот, председател на Комисията по външни работи на Бундестага, не разсъждава върху подобни казуси? И защо, дълбокомислено заявява, че за следизборната ситуация в Скопие, когато евроинтеграционната идея е поставена на карта, виновни са не сърбокомунистическите постулати за „македонците“, като новосътворена нация, а „…страните от ЕС, които ЕВРОПЕИЗИРАХА ДВУСТРАННИТЕ ПРОБЛЕМИ и изнудваха Северна Македония…“, както написа в социалната мрежа Х той, цитиран от БГНЕС.

Надявам се представителите на могъщите геополитически играчи днес да не повторят егоистичната постъпка на предците си от 1945 и 1946 г. Тогава две автентични организации на българите в Македония – Демократичен фронт „Илинден 1903 г“. с ръководители Коста Хрисимов –Смилец, д-р Илия Чулев и Димитър Златарев и възстановената ВМРО, начело с д-р Васил Иванов, д-р Коста Тренчев и д-р Костадин Терзиев, изпращат, всяка поотделно, меморандум до победителите в току-що завършилата Втора световна война. В тези два документа те разобличават политиката на Белград в новосъздадената Р Македония за грубо налагане на ново съзнание върху коренното население там, съпроводено с небивали жестокости, арести, убийства без съд и присъда и множество скалъпени съдебни процеси.

Тези два меморандума тогава, вместо да станат аргумент на Великите сили за пресичане на издевателствата в Македония, са предадени на властите в Белград. Това е коз за арестуване на подателите им, и тяхното инквизиране и въдворяване за дълги години в затвори и лагери, а К. Терзиев е разстрелян.

Ето защо днес представителите на ЕС и НАТО трябва да настояват пред управниците в Скопие да отворят, най-после, архивите на УДБА и да ревизират учебниците, изпълнени с пропагандни антиисторически внушения.

Упрекът, обаче е не само към г-н Рот, а и към всички отговорни личности в Германия, Франция, Англия и в другите западни държави, както и в Русия. Защо те все още не намират време да надникнат не в книжовното наследство на българските учени, а в трудовете на известни авторитети в собствените им държави като проф. Густав Вайганд от Берлин, проф. Виктор Берар от Париж, да поразсъждават върху твърденията на английския археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс, опознал Балканите в подробности, да се запознаят със становищата на професорите Генадий Литаврин и Игор Калиганов от Москва.

За всички тези учени, а и за още много други, няма две мнения по въпроса, какви по народност са хората в Македония. Те са категорични – това са българи. Да, българи, чието заличаване в братската страна вече осем десетилетия се превръща в „свещена кауза“ за всеки поискал да се изкачи по-високо в избраната от него кариера…

Мъчителният въпрос, след изборите на 8 май 2024 г., в РС Македония не е дали новият държавен глава Гордана Силяновска – Давкова ще изрича името на държавата според поетите международни ангажименти или не, а дали югокомунистическият образ на македонците ще бъде подложен на критичен анализ от самите македонски елити.

Тук Брюксел трябва да търси секрета за разсичане на възела от противоречия между България и РС Македония. Този възел е завързан не в София, а в Белград и продължава да се затяга от управляващите и опозицията в Скопие, под насърчителните погледи на Вучич, Дачич, Вулин и компания.

Това е проблемът. /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.