Сръбската пословица „Ако стане война и не знаеш накъде да тръгнеш, стреляй срещу българите, няма да сбъркаш“, днес може да се прочете и като: „Ако в страната имаш масови антилитиеви протести, почни да говориш срещу българите да отклониш вниманието от лития“.

Всъщност, подобни упражнения срещу българите никога не са преставали.

Под заглавие „Какво търси българският консул на срещата на т.нар. антилитиеви дейности“, сръбският официоз „Политика“ се изрепчи срещу българския консул Петър Данов който на 16 август т.г. бил присъствал на трибуната „Рударските проекти и отговора на обществеността“ в Цариброд, което изисквало „особено внимание и обществено осъждане“? Българската страна трябвало да отговори, дали присъствието на консула на срещата посветена на добива на литий, представлява подкрепа за дестабилизирането на Сърбия!?

И ако този текст можеше да се изтълкува като димка за вътрешна употреба с цел протестите срещу добива на литий да се представят като антиправителствени, дирижирани от вън, с цел да се смени легитимно избраната власт, тогава как да се изтълкува изказването на вътрешния министър Ивица Дачич, който в „Политика“ от 19 август заяви, че в Сърбия съществува списък на неправителствени организации, които се финансират от чужбина и се месят във вътрешната политика на Сърбия?

Според него, на политическите партии е забранено да се финансират от чужбина, а НПО-та имат такова право, въпреки че и те се намесват в политиката. По-нататък, Дачич поясни, че „много страни по света са гласували закони срещу това, именно за да се защити домашната политическа сцена. Ако това нещо се случи в Америка, те от това ще направят световна сензация. Спомнете си как ФБР проведе разследване дали Русия е повлияла на изборите в САЩ. Именно европейските стандарти определят, че те добре защитават своите страни от това, но ние нямаме право да се защитаваме от тях“ и т.н.

Първо, ако добивът на литий с нищо не застрашава правата и интересите на сръбските граждани, в това число и на тия от български произход, тогава защо присъствието на българския консул на една публична среща непременно трябва да се таксува като вражеска дейност и „дестабилизация на Сърбия“? Точно обратното, защитата на околната среда и спазването на правата и интересите на сръбските граждани от български произход, е принос за модернизирането и стабилизирането на Сърбия като страна, в която се спазват демократичните права и европейските стандарти. И още, гражданите са тия, които дават легитимност и сменяват властта на избори. НПО-та, които се финансират от чужбина, освен че провеждат някаква легална културна и информационна политика, наливат и не малко средства в държавния бюджет.

Препратката към „другите страни по света“, които забраняват финансирането на НПО-та от чужбина, може да се отнесе само към държавите с тоталитарно устройство, които не допускат демократични, хуманитарни и либерални идеи на своя територия или пък на демократични държави които се защитават от тоталитарни идеи или подривна разузнавателна дейност.

Сръбският вътрешен министър вероятно има предвид руската забрана на правозащитната частна американска фондация на Джордж Клуни и съпругата му Амал, адвокат по правата на човека. В началото на август главният прокурор на Русия забрани германската фондация „Конрад Аденауер“ на своя територия, а през юли направи същото и с изданието „Москва Таймс“, кореспондентското бюро на „Дойче Веле“ и някои други информационни портали.

Ако Сърбия ще взима пример от Русия в това отношение, наистина й предстоят трудни и тежки времена и не само на нея.

Парадоксалното е, че европейската външно-политическа подкрепа за Вучич все още е несъразмерна с новите геополитически реалности след руската агресия в Украйна, отказът на Сърбия да съгласува външната си политика с ЕС, нахлуването на сръбско паравоенно формирование в Северно Косово и Резолюцията за Сребреница в ООН-е. По същото време, вътрешно-политическата подкрепа за него вътре в страната отслабва, а потенциалът за силни и масови протести все повече нараства.

На 11 август протестираха няколко десетки хиляди души срещу добива на литий и замърсяването на околната среда, въпреки Меморандума на Вучич и Шолц за използването на т.нар. стратегически суровини. Това бяха и най-силните протести в по-новата история на Сърбия, особено в по-малките места близо до планираните зони за изследване и експлоатация на литиеви руди. Академичната общност и екологичните организации продължават категорично да протестират.

Вместо да се вслуша в гласа на сръбските граждани, Вучич благодари на Путин, който навреме го бил предупредил за някаква си задаваща се „цветна революция“ или „Майдан“, като се опита по този начин да дискредитира протестите като съпротива срещу икономическото развитие на Сърбия.

С тази цел бе пусната в обръщение и друга теза, според която международните компании са превърнали Сърбия в „рударска колония“. Което не е далеч от истината. Крайно десните стъпиха на тази основа, развяха Меморандума на Вучич и Шолц и поведоха силна антиевропейска пропаганда.

Много е интересно защо те не протестират срещу руските и китайските компании за цветни метали, които продължават да работят, изнасяйки природните ресурси на Сърбия и оставяйки унищожена природа и човешки животи след себе си.

Всичко това става в условия на силно зависими институции и липса на свободни медии с национално покритие, които аргументирано на база на научни факти, публично да осветят проблемите от всички аспекти.

Вместо това, от време на време ни залива езикът на омразата срещу българите, Европейския съюз, САЩ и отделни медии и НПО-та, които се били финансирали от чужбина и имат някаква независима позиция да изразяват други мнения различни от тия, с които с което ни заливат от екраните.

Става дума за отклоняване на общественото внимание в друга посока с цел печелене на време до така желаните победа на Русия в Украйна и победа на Тръмп на изборите в САЩ през есента. І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.