Cocuus, авангарден технологичен стартъп със седалище в индустриална зона в покрайнините на Памплона, приема клишетата за своя сектор също толкова охотно, колкото и пияните туристи, които безгрижно се оставят на съдбата, рогата и копитата по време на фестивала за бягане с бикове в испанския град през юли, пише "Гардиън".

Указания за това какво го отличава от останалите се намират в чиниите със стриди, риба тон, фоа гра, бекон, пържоли и свинско месо, разположени на бара. Нищо не е точно такова, каквото изглежда. Въпреки че пържолата и свинското месо наистина съдържат месо, те, както и останалите ястия, са плод на дългогодишни изследвания на "миметични храни", които завършват с бърз изблик на 3D принтиране.

Създадена преди шест години от Патси Ларумбе и Даниел Рико, компанията Cocuus се стреми към шумно и революционно сливане на науката, технологиите и храненето. Тя обяви присъствието си преди три години, когато двойката реши да примами любителите на месото в Памплона и околностите, като произведе 3D пържола и я публикува в социалните мрежи.

"Знаехме, че ако искаме да отпечатаме нещо, то трябва да е нещо, което да вбесява хората", казва Ларумбе, който напуска работа за 100 000 евро годишно в сферата на строителните материали, за да се посвети на стартъпа.

"Знаехме, че отпечатването на голяма пържола ще вбеси много хора в Испания - и особено в северната част на страната. Затова отпечатахме пържолата и я пуснахме във Facebook, Twitter и LinkedIn. Получихме 700 000 отговора. Повечето от тях бяха хора, които ни казваха да си я пъхнем о...д. Беше лудост и ние бяхме абсолютно възхитени".

Още по-добре е, че тя привлича вниманието и на американската компания за хранителни продукти Cargill, която сега е един от основните инвеститори на Cocuus. През последните няколко години испанската фирма, която също така е специализирана във формулите и машините, стоящи зад отпечатаните храни, е проектирала и изработила принтери с много дюзи, които могат да създават храни, имитиращи вкуса и текстурата на месо и риба. Нейният хардуер може също така да произвежда ястия, които привличат погледа и да стимулират апетита на хора, които имат затруднения с преглъщането, като рисува формовани пюрета, за да ги направи да изглеждат като чиния с пиле и чипс или хек и грах.

Подходящо за колектив от самопровъзгласили се маниаци на тема научна фантастика, голяма част от вдъхновението идва от транспортните машини, които пренасят екипажа на USS Enterprise между кораба и повърхността на планетата. Според Ларумбе пържолата в социалните медии е резултат от заиграването с идеята за телепортиране на пържола чрез превръщане на клетките ѝ в данни. След като са направили рентгенови снимки и напречно сканиране на истинска пържола, те са определили местоположението на клетките, които съставляват месото, мазнините и костите, превърнали са ги в данни и са ги подали на принтера.

"Ние сме група от физици, геометрични математици, маниаци, любители на Star Trek и Star Wars, които се заеха да изследват храната", казва Ларумбе. "Всички компании за храни изследват нещата по много сходен начин - с диетолози и хранителни технолози - и стигат до много сходни заключения с това, което вече съществува. Ако съберете група пекари, за да измислят нова торта, те ще измислят нещо много подобно на това, което вече съществува и което познаваме като торта".

Но ако съберете физик с диетолог, машинен производител, пекар и комик, добавя той, "ще се получи много по-нов вид торта".

Докато беконът и фоа гра на Cocuus се приготвят от гъста растителна паста, пържолата му съдържа истинско говеждо месо от 50-те кг месо, които се изхвърлят или превръщат в храна за котки, когато една крава бъде заклана. Мазнината, която покрива пържолата, е направена от растителна смес, което я прави с много по-ниско съдържание на наситени мазнини от истинската.

Ларумбе, който излъчва увереност в своите продукти толкова убедително, колкото и неговите принтери произвеждат месна и зеленчукова паста, не дава шанс на много от предполагаемите си конкуренти, като отхвърля веганския бургер бум от последните години като "балон" и посочва огромните разходи и ниските добиви на лабораторно отглежданото месо./БГНЕС