Говорителят на министъра на външните работи Есмаил Багаи заяви, че срещата на заместник-министрите на външните работи на Иран, Франция, Германия и Обединеното кралство ще се състои на 29 ноември, без да уточнява мястото на провеждане.

„Ще бъдат обсъдени редица регионални и международни въпроси и теми, включително проблемите на Палестина и Ливан, както и ядреният въпрос“, каза говорителя на външното министерство.

Багаи определи предстоящата среща като продължение на разговорите, проведени със страните през септември в рамките на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

На 21 ноември управителният съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), който се състои от 35 държави, прие резолюция, с която осъди Иран за това, което нарече липса на сътрудничество.

Този ход бе предприет в момент, когато напрежението около иранската атомна програма, която според опасенията на критиците има за цел разработването на ядрено оръжие - нещо, което Техеран многократно е отричал, се повиши.

Това стана и след като ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси се завърна от пътуване до Техеран, където изглежда постигна напредък.

По време на посещението Иран се съгласи с искането на МААЕ да ограничи чувствителните си запаси от почти оръжеен уран с чистота до 60%.

В отговор на резолюцията Иран обяви, че пуска „серия от нови и усъвършенствани центрофуги“.

Центрофугите обогатяват уран, превърнат в газ, като го въртят с много висока скорост, увеличавайки дела на делящия се изотопен материал (U-235).

„Ще увеличим значително капацитета за обогатяване с използването на различни видове усъвършенствани машини“, заяви Бехруз Камалванди, говорител на иранската организация за атомна енергия.

Страната обаче също така обяви, че планира да продължи „техническото си сътрудничество и сътрудничеството в областта на гаранциите с МААЕ“.

Иранският президент Масуд Пезешкян, който е на власт от юли и е привърженик на диалога със западните страни, заяви, че иска да премахне „съмненията и неяснотите“ относно ядрената програма на страната си.

През 2015 г. Иран и световните сили постигнаха споразумение, което предвиждаше облекчаване на международните санкции срещу Техеран в замяна на ограничаване на ядрената му програма.

През 2018 г. обаче при тогавашния президент Доналд Тръмп Съединените щати едностранно се оттеглиха от споразумението и отново наложиха хапещи икономически санкции, което накара Иран да започне да отменя собствените си ангажименти.

От 2021 г. насам Техеран намали сътрудничеството си с МААЕ, като деактивира устройствата за наблюдение на ядрената програма и не допуска инспектори на ООН.

В същото време той увеличи запасите си от обогатен уран и нивото на обогатяване до 60%.

Според МААЕ това ниво е близко до прага от над 90%, необходим за ядрена бойна глава, и е значително по-високо от ограничението от 3,67%, за което тя се съгласи през 2015 г. | БГНЕС