Представяли ли сте си някога, че в паралелна вселена сте рок звезда или астронавт? Идеята за множество вселени отдавна подхранва научната фантастика и въображението на хората, но част от учените също я разглеждат напълно сериозно, се казва в анализ на Би Би Си.

Тази мултивселена обаче може да няма нищо общо с начина, по който Холивуд я представя. Освен това сред учените няма единно мнение как би могла да изглежда тя в действителност.

Фино настроена Вселена

Вселената, в която живеем, изглежда изключително прецизно „настроена“, за да съществува живот.

Ако гравитацията беше по-слаба, например, звездите и планетите вероятно нямаше да се формират, обяснява професор Пол Халперн, физик от Университета „Сейнт Джоузеф“ в САЩ и автор на книгата „Очарованието на мултивселената“.

„От друга страна, ако гравитацията беше много по-силна, Вселената щеше да се срине много бързо“, казва той.

Съществуват около двайсет така наречени фундаментални природни константи, чиито точни стойности определят как действат законите на физиката. Откъде идват тези стойности остава въпрос без окончателен отговор.

Някои смятат, че това е доказателство за съществуването на божествен творец, създал Вселената след внимателно обмисляне.

Други търсят обяснение в идеята за мултивселена. Ако съществуват безброй вселени, всяка със собствен набор от физични константи, напълно възможно е просто да сме се оказали в онази, където условията позволяват появата на разумен живот.

Колко вероятно е това? Някои учени посочват, че въпросът е донякъде подвеждащ. В онези вселени, в които живот не е възможен, няма кой да се пита защо е така. Тази идея е известна като антропния принцип.

Физиците са предложили множество хипотези за възникването на такива вселени, предимно въз основа на сложни математически модели. Сред тях се открояват две основни идеи.

Интерпретацията на „многото светове“

Първата теория произлиза от квантовата механика – науката, която изучава странния свят на елементарните частици като електроните.

В квантовата физика свойствата на частиците първоначално не са строго определени. Електронът не се намира на едно конкретно място. Съществува вероятност той да бъде тук, там или на някое друго възможно място.

Класическата интерпретация гласи, че тези вероятности „се сриват“ в една реалност в момента на наблюдение – електронът приема конкретно положение.

През 1957 г. аспирантът Хю Еверет III предлага различно тълкуване, известно като интерпретацията на „многото светове“. Според нея квантовата частица не избира едно състояние. Вместо това реалността се разклонява във всички възможни варианти, като всеки от тях съществува в собствена вселена.

Когато човек наблюдава квантова частица, обяснява Халперн, неговото съзнателно съществуване също се разделя. Една версия на наблюдателя вижда една реалност, а други версии наблюдават други възможни резултати.

Тези „двойници“ обаче не водят драматично различни животи, както често се представя в киното.

„Представете си, че гледате филм за човек, който наблюдава електрон не на нула нанометра, а на един нанометър“, казва Халперн. Подобни микроскопични различия едва ли биха се превърнали в холивудски сюжет.

Идеята за мултивселена има своите привърженици, но предизвиква и сериозна критика. Част от учените я отхвърлят, защото засега не може нито да бъде доказана, нито опровергана. Няма как просто да се „телепортираме“ в друга вселена, за да проверим.

Философът Карл Попър твърди, че хипотеза, която не може да бъде проверена, не принадлежи към истинската наука.

Астрофизикът Герайнт Луис от Университета в Сидни не смята този аргумент за решаващ. Според него не е изключено един ден да открием начин да достигнем до други вселени.

„За да обявим нещо за невъзможно, трябва да имаме пълна картина на реалността, а ние все още не я притежаваме“, казва той.

Луис обаче напомня и за друг философски принцип – бръснача на Окам. Той гласи, че обясненията трябва да бъдат възможно най-прости.

„Ако за решаването на даден проблем прибягвате до идеята за безкраен брой вселени, трудно може да се каже, че опростявате въпроса“, отбелязва ученият.

Вечната инфлация

Втората голяма идея за мултивселена е свързана с първите мигове от съществуването на космоса.

Съвременните космологични модели предполагат, че непосредствено след възникването си Вселената се е разширявала изключително бързо в продължение на нищожно кратък период.

„Съществувал е определен енергиен профил, който е предизвикал това свръхбързо разширение“, обяснява Халперн.

Когато процесът е спрял, енергията се е превърнала в материя и светлина – събитие, което често наричаме Големия взрив. Така се е формирала Вселената, която наблюдаваме днес.

Не е ясно защо това разширение е започнало и е приключило именно в нашата част от пространството. През 80-те години някои физици предполагат, че в други региони то може да е продължило.

В една версия на теорията за „вечната инфлация“ се предполага, че когато разширението спре в дадена област, тази част от пространството се отделя и се превръща в самостоятелна вселена.

Всяка от тези вселени може да има различни физични характеристики. В някои гравитацията може да е изключително силна, а в други почти да липсва.

„Повечето от тях вероятно ще бъдат безжизнени и стерилни“, казва Луис. „Но от време на време ще се появяват и такива, в които животът е възможен.“

Контактът с други вселени обаче би бил изключително труден, тъй като пространството между тях непрекъснато се разширява.

Търсене на следи

Поддръжниците на теорията предполагат, че ако две вселени са се образували близо една до друга, те може за кратко да са се сблъскали, преди да се отдалечат.

Космолозите се опитват да открият следи от подобни сблъсъци в космическото микровълново фоново излъчване – остатък от първата светлина във Вселената. Днес това излъчване е изстинало до микровълнов диапазон и може да бъде наблюдавано с телескопи.

Халперн смята, че подобни следи биха изглеждали като своеобразни „мишени“.

Някои учени обръщат внимание и на странни особености в космическото фоново излъчване, например т.нар. „студено петно“, което е по-студено от околните области. Според част от изследователите то може да е резултат от влияние на друга вселена.

„Доколкото ми е известно, всеки път когато се появи подобно твърдение, други учени правят статистически анализ и заключават, че то не издържа на проверка“, казва Халперн.

Все още повече идеи, отколкото отговори

Дори ако някога открием ясни „белези“ от сблъсък между вселени, това ще бъде ли достатъчно доказателство за тяхното съществуване?

В науката често се приемат косвени доказателства, посочва Халперн. Например учените са убедени, че земното ядро се състои от желязо и никел, въпреки че никой никога не е достигал до него.

Самият той признава, че симпатизира на идеята за вечната инфлация, поне докато не се появи по-убедителен модел.

Герайнт Луис също допуска съществуването на някаква форма на мултивселена. По думите му обаче науката все още е далеч от ясно определение на тази концепция, защото съществуват твърде много конкуриращи се хипотези.

В научна статия от 2025 г. той пише, че мултивселената засега е „по-скоро съвкупност от идеи и предположения, отколкото истинска хипотеза“.

„Ако започнем да спорим за мултивселената в някой пъб, първата стъпка е да се разберем за какво точно спорим“, казва той в коментар за Би Би Си. | БГНЕС