Националната научна фондация на САЩ и Министерството на енергетиката представиха първите изображения от обсерваторията „Вера С. Рубин“, демонстрирайки впечатляващите ѝ възможности само два месеца след началото на тестовата ѝ фаза, предаде Уай Нет Нюз. Разположена в Чили, обсерваторията е проектирана и изграждана в продължение на близо три десетилетия, а стойността ѝ надхвърля един милиард долара. Първите заснети кадри доказват изключителната ѝ мощ при визуализация на небесния свод.

Телескопът е с необичайно широко зрително поле — 3.5 на 3.5 градуса, като всяко изображение обхваща площ от небето, приблизително 45 пъти по-голяма от тази на пълната Луна. Уредът е проектиран да заснема около 1 000 изображения на нощ, което позволява пълно картографиране на южното небе на всеки три до четири дни. Така всяка зона от небето ще бъде регистрирана около 800 пъти в рамките на предвидения десетгодишен период на работа.

За разлика от телескопите с тесен фокус, предназначени за детайлно изследване на отделни обекти, широкоформатните като този сканират огромни небесни площи. Това дава възможност за проследяване на динамични процеси и временни явления, откриване на нови небесни тела и насочване на други уреди към откритите обекти за по-задълбочени наблюдения.

Основното огледало на телескопа е с диаметър 8.4 метра — сравнително скромно на фона на бъдещи наземни гиганти като „Големия магеланов телескоп“ с 25-метрово огледало, който се очаква да заработи през 2030 г. Въпреки това, решаващото предимство на „Вера Рубин“ е неговата свръхмодерна камера — с размерите на малък автомобил и тегло около три тона. Тя прави изображения с резолюция от 3 200 мегапиксела, което я прави най-голямата цифрова камера в света.

Камерата използва шест цветови филтъра, всеки от които улавя определен тесен спектър от дължината на вълната — така заснема изображения поотделно за всеки цвят. Механична система с висока прецизност позволява филтрите да се сменят за броени минути, осигурявайки почти едновременна визуализация на един и същ участък от небето в няколко различни цвята. Финалните изображения са съставени от множество експозиции и съдържат огромен обем информация.

Макар да не е предназначен за наблюдение на конкретни детайли като галактики или планетарни системи, телескопът е оптимизиран за заснемане на широки, изключително детайлни панорами. Очаква се той да регистрира безброй небесни обекти и да осигури продължително наблюдение на космическата динамика. Всеки ден ще бъдат събирани около 20 терабайта данни (20 000 гигабайта), а общият обем за десетте години работа ще достигне приблизително 500 петабайта (половин милиард гигабайта) — включващи астрономически изображения и каталог с милиарди звезди, галактики и други небесни тела.

Изследователите прогнозират, че телескопът ще идентифицира повече звезди и планетарни системи от всеки предходен инструмент и ще допринесе значително за защитата на Земята чрез откриването на голям брой астероиди, включително потенциално опасни. Само в рамките на десет часа тестови наблюдения, телескопът е открил над 2 000 неизвестни досега астероида — на фона на сегашния глобален годишен темп от около 20 000 новооткрити астероида.

„Обсерваторията Rubin ще събере повече информация за Вселената, отколкото всички оптични телескопи в историята взети заедно“, заяви Брайън Стоун, временно изпълняващ длъжността директор на Националната научна фондация на САЩ. „Чрез тази изключителна научна платформа ще изследваме множество космически загадки, включително тъмната материя и тъмната енергия, които изпълват пространството.“

Телескопът се намира на върха Серо Пачон в централната част на Чили, на почти 2 700 метра надморска височина. През последните десетилетия Чили се утвърди като глобален център на оптическата астрономия благодарение на уникалната комбинация от високи планини, сух климат с малко облачност и отдалечени райони, защитени от светлинно замърсяване.

Името на обсерваторията почита американската астрономка Вера Рубин (1928–2016), чиито пионерски изследвания върху въртенето на галактиките поставят основите на теорията за тъмната материя — невидима маса, която обяснява тяхното неочаквано високо ъглово ускорение. Очаква се телескопът да допринесе и за разгадаване на тъмната енергия — силата, за която се смята, че ускорява разширяването на Вселената, както и за решаването на други фундаментални въпроси на космологията.

Управлението на обсерваторията се осъществява съвместно от учени от Националната лаборатория SLAC (част от Министерството на енергетиката на САЩ) и NOIRLab — центърът за оптична астрономия на Националната научна фондация. Проектът включва широка международна партньорска мрежа, сред която и Израел, който ще се включи чрез космическия телескоп ULTRASAT — в процес на разработка в Института Вайцман и планиран за изстрелване след около две години. Подобно на „Вера Рубин“, ULTRASAT ще има широко зрително поле и ще сканира небето многократно, но в ултравиолетовия, а не във видимия спектър, което ги прави взаимно допълващи се. Според споразумението между страните, американски учени ще получат достъп до данните на ULTRASAT, а израелски — до тези на „Вера Рубин“.

Очакваните обеми данни от обсерваторията ще се прибавят към мащабните астрономически инициативи от последните години, сред които са и картите на Млечния път от космическия телескоп Gaia на Европейската космическа агенция, както и друго широкообхватно небе-наблюдение от страна на NOIRLab. Към тях наскоро се присъедини и израелският масив LAST, разработен от Института Вайцман, който вече работи в южната част на Израел. Макар да покрива по-малка площ, LAST наблюдава всяка зона по няколко пъти на нощ, улавяйки бързи промени и генерирайки дори повече данни от „Вера Рубин“. Всяка от тези инициативи има различни цели и предимства, но заедно, подкрепени от новите възможности на изчислителните технологии и анализа на големи масиви данни, те дават начало на нова епоха в астрономията.

Телескопът „Вера Рубин“ поддържа и образователна програма, която осигурява достъп до неговите данни и изображения за ученици и преподаватели с научно-образователна цел. „Телескопът ‘Вера Рубин’ е инвестиция в бъдещето ни“, каза Майкъл Крациос, тогавашният директор на Службата за научна и технологична политика към Белия дом. „Той ще постави основа на познанието, върху която нашите деца ще градят утре.“ |БГНЕС