Ясен Григоров: Ако има душевна голота, тя се намира в пространството на прошката

Прошката е интимен акт. Аз я сравнявам по някакъв начин с физическата голота. Ако има душевна голота, тя се намира в пространството на прошката. Там сме истински голи – дали по отношение на цяло едно общество, по отношение на другия срещу нас, или към самите нас, няма как да стигнем до тази прошка, ако не се разтворим, разголим, за да изчистим цялото пространство около нея.

Това заяви в интервю за БГНЕС режисьорът Ясен Григоров.

С него разговаряме за документалния филм „Пътуване към Прошката“, който тази вечер беше представен официално в столичното кино „Одеон“.

Филмът е 6-годишно пътуване – от стоварването на думата-тема „Прошката“ пред режисьора Ясен Григоров от страна на продуцента Христо Христов, през различните етапи, свързани с реализирането на целия процес. „Пътуване към Прошката“ изследва границите на човешката доброта и прошката в различните нейни измерения, а публиката се сблъсква със себе си.

„Това беше много голямо предизвикателство за мен и в началото малко се стреснах, защото да говориш за прошката и да станеш автор на такъв филм има много сериозна претенция и единственото ми спасение беше личният ми поглед към прошката, но без да има назидание, поучаване. Много лесно може да се влезе през тази тема към едни такива измерения на тази дума“, разказа Григоров.

Това, което той се опитва да направи като автор на филма, е да даде различни вектори към прошката, тъй като тя е колкото интимен акт, засягащ човешкото същество на всеки един от нас, толкова и връзката ни с обществото, а в много по-разширен смисъл и връзката на различни общества с други.

„Противоположността на прошката в най-широкия смисъл е войната и затова тя е толкова широка като тема. Това е цяло едно небе реално, което е необхватно и аз давам моя поглед и затова публиката по-скоро ще се сблъска с механизъм на мислене. Това е, което искам да дам – механизъм, по който всеки един зрител да премине с тази тема през себе си“, сподели режисьорът.

Всеки един от участниците в документалния филм „Пътуване към Прошката“ е важен за него. „Аз съм една събирателна форма на фигури, които имат значение. Поканих хора, които са обществени личности и имат значение за формирането ни като граждани и като личност дори, тъй като ние като личности се развиваме през целия ни живот“, подчерта Григоров.

Сред участниците във филма са Калин Янакиев, психологът и психиатър Светлозар Василев, който е с много важна позиция спрямо жертвите от комунистическия режим в България. „Ето един аспект на прошката – как едно общество на практика влиза в проблем с личността. Поканих и лични мои познати като Весела Банова, която е голямо име в психоанализата, с много силно отношение към децата и за това как обществото не подготвя децата да бъдат едни достойни членове на това общество в бъдеще. Поканих Михаил Вучков, който е също с много силни граждански позиции и мой приятел от години наред“, каза още авторът на филма.

А прошката за него е „акт на любов към самия мен“. „Всеки един преценява къде се намира спрямо прошката. Посланието ми е да мислим за този аспект на отношенията ни, защото той съдържа много неща. Съдържа уважение. Съдържа любов. Съдържа гражданската позиция дори, която заемаме“, отбеляза той и посочи, че прошката да бъде наречена съобразяване, компромис, милост.

По думите му има толкова много лица в прошката и в тази тема, затова много иска всеки един зрител да си зададе въпроса къде той се намира спрямо този акт.

„Затова нарекохме филма „Пътуване към Прошката“, защото това е много личен път. Нямам универсално знание и формула какво е прошката. Знам аз какво съм лично преживял и как стигам до прошката“, допълни Григоров.

Един от участниците, който е много важен във филм, е Майка Серафима, игуменка на Драгалевския манастир. „Майка Серафима казва, че прошката е път от сърцето до ума. Но вкара един трети елемент, който е важен – това е волята, защото има моменти в живота, когато ние даваме прошка, дори лесно може да я дадем, въпросът е месеци по-късно, или години, дали имаме волята да стоим в това състояние. Затова въпросът дали лесно даваме прошка има този аспект как издържаме във времето спрямо този акт“, заключи Григоров. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон