Иновативна хранителна добавка с постбиотичен характер би могла ефективно да ограничи абсорпцията на микропластмаси в човешкия организъм.

Това сочат резултатите от клинично изследване с участието на доброволци. Научната концепция се базира на използването на микроструктурната морфология и грапавата повърхност на инактивирани бактериални клетки за биоадсорбция на пластмасови микрочастици, с цел превенция на тяхното проникване в клетъчните структури.

Микропластмасите, дефинирани като синтетични полимерни фрагменти с размери под 5 милиметра, днес се срещат повсеместно в околната среда и са установени в редица органи на човешкото тяло. Научни изследвания намират връзка между наличието на микропластмасови частици в артериалните плаки и повишения риск от кардиоваскуларни инциденти. Повишени концентрации са регистрирани и в мозъчните тъкани на пациенти с болестта на Алцхаймер, въпреки че все още липсват категорични доказателства за пряка причинно-следствена връзка. Натрупването на синтетични полимери в тялото се оценява като нежелано, поради което се налага разработката на достъпни и ефикасни превантивни решения.

Изучаваното съединение, класифицирано като постбиотик под кодовото наименование Qi601, се синтезира от бактериалния щам Limosilactobacillus fermentum. Продукционният процес включва култивиране, последвано от топлинно инактивиране с цел запазване на интеграцията на клетъчните стени. Лабораторните експерименти доказват, че тези структури притежават специфична релефна повърхност, способна да осъществява трайно свързване с пластмасовите микрочастици.

Инвитро тестове в симулирани гастроинтестинални течности показват спонтанно свързване на до 92% от пластмасовите наночастици с постбиотичния агент. При излагане на човешки чревни клетки на същите замърсители, приложението на Qi601 редуцира интрацелуларното натрупване, което индикира значителен протективен ефект срещу тяхното усвояване.

Учените регистрират и ретроактивен ефект — добавянето на съединението към предварително експонирани клетки в лабораторни условия води до намаляване на количеството вътреклетъчна пластмаса с 43%. Този процес се приписва на естествените клетъчни механизми за рециклиране и улавяне на частици по време на мембранния обмен.

В рамките на приложните тестове е проведен експеримент с доброволци, консумиращи дъвки, които отделят микропластмасови частици в слюнката. В контролни условия без третиране са отчетени хиляди свободни фрагменти, докато приложението на постбиотика в устната кухина води до драстично намаляване на тяхната концентрация, доказвайки потенциала за неутрализация в реални условия, пише New Scientist.

Независимо от перспективните резултати, експертите подчертават предварителния характер на изследването. Настоящият етап на научните изследвания все още не доказва категорчно физиологично елиминиране на уловените микропластмаси извън стомашно-чревния тракт, нито потвърждава идентична ефективност в сложната среда на цялостната храносмилателна система. Според водещи специалисти, основният дългосрочен приоритет остава ограничаването на емисиите на микропластмаси при техния източник. I БГНЕС