Готов ли е ЕС да защити своя суверенитет в здравеопазването?

„Здравната сигурност е национална сигурност“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред посланици в Брюксел по-рано тази година.

Суверенитетът на Европа в здравеопазването е под натиск. Експерти от индустрията, институциите и гражданското общество ще обсъдят дали Европейският съюз може да се справи с тези предизвикателства по време на Euronews Health Summit на 17 март.

„Здравната сигурност е национална сигурност“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред посланици в Брюксел по-рано тази година, припомня „Евронюз“.

Последните геополитически сътресения оказаха сериозно влияние върху здравните системи и фармацевтичните вериги за доставки в Европа. Пандемията от Ковид-19, войната в Украйна и промените в политиката на международни партньори като Съединените щати разклатиха здравния сектор на Европейския съюз.

През последните години блокът се сблъска с прекъсвания във веригите за доставки, недостиг на лекарства и медицински специалисти, заплахи от търговски тарифи, както и изтичане на кадри на фона на застаряващо население и претоварени здравни системи.

Глобалният здравен сектор също преживява сериозни промени. Решението на Съединените щати да се оттеглят от Световната здравна организация и да прекратят хуманитарната и развойната помощ в чужбина създаде значителен вакуум и отвори пространство за нови играчи и нови геополитически динамики.

Това поставя въпроса дали Европейският съюз е готов да запази ролята си на лидер в глобалното здравеопазване и едновременно с това да гарантира конкурентоспособност и стабилност в рамките на собствените си граници.

Фармацевтичният и биотехнологичният сектор в Европа е ключов за търговията и научните изследвания. Без фармацевтичната индустрия търговският баланс на ЕС би се обърнал от излишък от 147 милиарда евро към дефицит от 47 милиарда евро, сочат данни на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA).

Секторът инвестира около 55 милиарда евро годишно в научноизследователска и развойна дейност и генерира приблизително 320 милиарда евро износ, което го прави най-големия приносител към търговския излишък на ЕС.

Въпреки това анализите показват, че Европа постепенно губи позиции. През последните две десетилетия регионът е загубил около 25 процента от глобалния си дял в инвестициите за научноизследователска и развойна дейност. Между 2010 и 2022 г. фармацевтичните инвестиции в ЕС са нараствали средно с 4,4 процента годишно, в сравнение с 5,5 процента в САЩ и 20,7 процента в Китай.

Докладът „Драги“ определя фармацевтиката и биотехнологиите като един от десетте стратегически сектора, в които Европа трябва да инвестира повече, за да възстанови своята конкурентоспособност.

Какво предприема ЕС?
Европейският съюз вече започна няколко законодателни и регулаторни инициативи.

Една от тях е EU Biotech Act, чиято цел е да създаде рамка, която да помогне на биотехнологиите по-бързо да достигнат до пазара и да повиши конкурентоспособността на блока.

Паралелно се подготвя мащабна реформа на европейското фармацевтично законодателство, която преразглежда правилата за лекарствата след повече от две десетилетия. Новата рамка разширява сроковете на регулаторна защита, за да насърчи компаниите да произвеждат и предлагат продуктите си именно в Европа.

Освен това Законът за критичните лекарства (Critical Medicines Act) цели да гарантира сигурни доставки на жизненоважни медикаменти и да намали зависимостта от външни доставчици.

Дали тези инструменти ще бъдат достатъчни ще бъде сред основните теми на дискусията на Euronews Health Summit на 17 март, където експерти от индустрията, публичните институции, научните центрове и гражданското общество ще обсъдят пътя на Европа към по-голям суверенитет в здравеопазването. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон