Последни проучвания показаха, че около един на всеки осем души е приемал агонист на глюкагоноподобния пептид-1, по-известен като лекарства GLP-1, предаде Медикал Нюз Тудей.

Първоначално използвани за лечение на диабет тип 2, тези лекарства са придобили популярност през последните няколко години за отслабване.

Понастоящем най-разпространените видове GLP-1 лекарства са семаглутид — продаван под търговските наименования Оземпик за диабет тип 2 и Вегови за отслабване — и тирзепатид, продаван под търговските наименования Мунджаро за диабет тип 2 и Зепбоунд за отслабване.

Както всяко лекарство, GLP-1 лекарствата имат възможни странични ефекти и усложнения. Едно потенциално усложнение беше докладвано за първи път през юли 2024 г., когато проучване установи, че хората, които използват семаглутид, са изложени на четири пъти по-висок риск от развитие на неартериална предна исхемична оптична невропатия (NAION). Това беше последвано от проучване, публикувано през януари 2025 г., което установи, че хората, които приемат семаглутид или тирзепатид, могат да бъдат изложени на повишен риск от потенциална загуба на зрението.

Сега ново проучване, публикувано наскоро в списанието "JAMA Ophthalmology", съобщи, че възрастните хора с диабет, които приемат какъвто и да е вид GLP-1 лекарства, могат да са изложени на повишен риск от развитие на неоваскуларна възрастова макулна дегенерация (nAMD).

Фокус върху семаглутид

За това проучване изследователите анализираха здравните досиета от 2020 до 2023 г. на над 139 000 жители на Онтарио на средна възраст 66 години с диагноза диабет. Участниците, които са приемали GLP-1 лекарства, са го правили в продължение на повече от шест месеца.

„Нашето проучване включва всички GLP-1 рецепторни агонисти, които са били предписани по време на проучването в Онтарио, Канада; не сме изключили нито един конкретен вид от тези лекарства“,

Раджив Х. Муни, доцент и заместник-председател на Клинични изследвания в Катедрата по офталмология и зрителни науки в Университета в Торонто, Канада, и главен изследовател в това проучване, обясни пред Медикал Нюз Тудей. „Въпреки това, семаглутид представляваше по-голямата част от употребата в нашата кохорта, съставлявайки 97,5% от всички рецепти за GLP-1.“

„Ликсисенатид съставлява останалите 2,5%, като почти всички предписания на ликсисенатид са в комбинация с инсулин гларгин“, продължи Муни. „Тирзепатид не беше включен, защото все още не беше одобрен в Канада по време на проучването.“

„Освен това, макар че Вегови беше одобрен в края на 2021 г., нашето проучване се фокусираше върху пациенти с диабет от 2020 до 2023 г.“, добави той. „Следователно е много вероятно семаглутидът, включен в нашия анализ, да е бил предписан като Оземпик, който е показан за контрол на кръвната захар при диабет тип 2.“

Възрастните хора, приемащи GLP-1, са изложени на 2 пъти по-висок риск

При анализа изследователите установиха, че участниците с диабет, приемащи GLP-1 лекарства, са изложени на два пъти по-висок риск от развитие на nAMD – вид AMD, при който под ретината растат деформирани кръвоносни съдове, което води до изтичане на течности в макулата на окото.

Понастоящем няма лечение за nAMD и това е състояние, което може да доведе до слепота.

„Установихме, че сред пациентите с диабет на възраст 66 години и повече, честотата на nAMD е приблизително 1 на 1000 при тези, които никога не са приемали GLP-1 рецепторни агонисти, в сравнение с около 2 на 1000 сред тези, които са били изложени на тези лекарства в продължение на най-малко шест месеца“, каза Муни. „Макар че абсолютният риск остава нисък, това представлява относително удвояване на риска.“

„Макар че нашите констатации не трябва да предизвикват тревога, те налагат повишена клинична бдителност“, продължи той. „Тези лекарства имат добре установени ползи за сърдечно-съдовата, бъбречната и метаболитната система. Въпреки това, пациентите, които могат да бъдат изложени на по-висок риск от nAMD, като възрастните хора, трябва да са наясно с възможността от появата на нови зрителни симптоми. При появата на нови промени в зрението по време на приема на тези лекарства, пациентите трябва незабавно да информират лекаря си и да бъдат насочени към офталмолог за по-нататъшна оценка.“

По-висок риск от очни заболявания при хора, които използват GLP-1 за по-дълъг период

Освен това, Муни и неговият екип наблюдаваха, че най-висок риск от nAMD е свързан с участниците, които са приемали GLP-1 лекарства за най-дълъг период от време.

„В нашия анализ наблюдавахме ясна зависимост между дозата и реакцията, като рискът от nAMD се увеличаваше с увеличаване на продължителността на експозицията на GLP-1 рецепторни агонисти“, обясни Муни. „Това откритие е клинично значимо, защото предполага, че рискът може да се натрупва с течение на времето.“

„Като се има предвид, че много хора използват тези лекарства хронично, било то за контрол на кръвната захар или за отслабване, дългосрочната очна безопасност на GLP-1 RA изисква по-нататъшни проучвания“, продължи той. „Макар че наблюдателните данни сами по себе си не могат да докажат причинно-следствена връзка, наблюдаването на такава степенувана връзка предполага, че продължителната експозиция може да играе роля в увеличаването на риска; това обаче трябва да бъде потвърдено в бъдещи проучвания.“

Ограничения на проучването

МНТ се свърза и с Д-р Деметриос Вавас, директор на ретината в Масачузетската очна клиника, за да обсъди това проучване.

Д-р Вавас коментира, че силата на проучването е в огромния мащаб на реалните данни, използваната надеждна статистическа техника и доказателствата, които е намерило за връзка между дозата и реакцията.

„Рискът от развитие на nAMD изглежда се увеличава с продължителността на експозицията на пациента на лекарството“, допълни той. „Този тип модел прави потенциалната връзка по-убедителна от еднократно, статично откритие и дава значителен сигнал, който налага сериозно проследяване.“

Въпреки това, Вавас посочи, че проучването има някои ограничения: „Най-значителното ограничение е, че това проучване може само да покаже връзка, а не да докаже, че лекарството причинява това очно заболяване. Това се дължи на факта, че критични рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване (BMI) и излагане на слънце не са отчетени в данните. Тъй като GLP-1 RA често се предписват на пациенти със затлъстяване, този единствен неизмерен фактор може да бъде истинският фактор за наблюдавания риск.“

„Второ, резултатите могат да бъдат повлияни от пристрастност при наблюдението“, подчерта Вавас. „Пациентите, които започват да приемат ново мощно лекарство като GLP-1 RA, вероятно се наблюдават по-внимателно от лекарите си. Това повишено медицинско внимание може да доведе до по-голяма вероятност за откриване и лечение на очните им проблеми, което е измерено в проучването, създавайки впечатление за повишен риск.“

„Трето, действителните събития са били много малко – по-малко от 0,2%, така че въпреки статистическата корекция резултатите може да не са точни“, каза той. „Накрая, тъй като по-голямата част от GLP-1 RA в това проучване бяха семаглутид, това може да не важи за всички GLP-1 RA, а освен това, тъй като анализът изключва над 26 000 пациенти, които не могат да бъдат съпоставени, резултатите може да не важат за пълния спектър от пациенти, приемащи тези лекарства в реалния свят, особено тези с по-сложни здравни профили.“

Наблюдението на здравето на очите е важно при приема на GLP-1 лекарства

МНТ разговаря с Дейвид И. Гефен, директор на оптометричните и рефракционни услуги в Гордън Шанцлин Ню Вижън в Ла Хоя, Калифорния, за това проучване.

Гефен коментира, че тъй като GLP-1 лекарствата се предписват на огромен брой пациенти – и тъй като е наблюдавано, че не всички пациенти са без симптоми и без странични ефекти – лекарите трябва да бъдат много внимателни, за да се уверят, че здравето на очите на пациентите им не е застрашено от употребата на тези лекарства.

„Важно е да сме сигурни, че знаем, че нашите пациенти приемат тези лекарства“, обясни той. „Това проучване показва, че с одобряването на нови лекарства трябва да бъдем внимателни, тъй като могат да се появят дългосрочни странични ефекти, за които не сме знаели.“

„Диабетът е много разпространен в нашата практика и много от нашите пациенти приемат GPL-1“, продължи Гефен. „Трябва да бъдем бдителни при прегледа на пациенти с диабет. Ако се използват тези лекарства, това е още по-важно. Едно проучване не е достатъчно, за да се правят прекалено много предположения при вземането на решение за употребата на тези лекарства. Лекарствата GLP-1 са показали много ползи за повечето пациенти.“

„Важно е да се продължат проучванията в други страни, за да се види дали това се наблюдава и при други популации“, добави той. „Важно е да се знае повече за демографските характеристики на засегнатите популации. Познаването на състоянието на ретината при пациентите преди започване на лечението с тези лекарства би било полезно за определяне на профилите на безопасност.“ |БГНЕС