Във Франция тя става популярна по време на Френско-пруската война.

Те са неизменна част от лятото и ваканциите. Пощенските картички са навсякъде, на показ, поставени на въртящи се стойки в плажни магазини или във временни бутици с леко бохемски стил. Често кичозни, с носталгичен привкус или с по-модерен дизайн, пощенските картички изглеждат вечни... Но от колко време съществуват наистина?

Зад малко остарялата си визия, тези парченца картон всъщност имат богата история, белязана от срамежливо и противоречиво начало, преди да познаят голям успех, особено благодарение на едно събитие, което ще остане в историята, пише порталът Slate.

Успешна история, на която съвременните начини на комуникация нанесоха сериозен удар, без обаче да я унищожат.

Кой е изобретил пощенската картичка? Въпросът остава обгърнат в мистерия, тъй като безброй европейски страни претендират за авторството му. Макар че писма се изпращат от древността, пощенската картичка, която се отличава с илюстрирана лицева страна и се изпраща без плик, се появява за първи път в средата на XIX век благодарение на Теодор Хук.

Този британец, драматург и романист, изпраща през 1840 г. странно „писмо“: парче картон без плик, с пощенска марка и ръчно оцветено, на което е нарисувана карикатура, подиграваща се на пощенските служители. Получателят? Самият той.

След този експериментален и очевидно подигравателен прототип, идва времето за структуриране на концепцията.

През 1865 г. австро-германска пощенска конференция бележи повратна точка.

Пощенската картичка е официално измислена и концепцията й е одобрена. Едва четири години по-късно, в Австрия, професорът по икономика Емануел Херман дава решаващ тласък на модела. Той предлага евтина пощенска картичка без плик, придавайки ѝ външния вид, който познаваме днес.

Французите са скептични към тази нова концепция, дошла от Изтока, където употребата ѝ се разраства лавинообразно. Тя е прекалено интрузивна, излага писмата на получателя на погледите на всички, особено на любопитните, и интимността на съобщенията се разкрива пред всички.

Трябва да минат още няколко години, преди откритата кореспонденция да бъде най-накрая разрешена във Франция... благодарение на Френско-пруската война от 1870-1871 г.

В разгара на конфликта между Франция и Прусия, едно събитие ще бележи силно навлизането на пощенската картичка в обичаите на Франция: обсадата на Страсбург през 1870 г.

Организацията за помощ на ранените разпространява картон с печат на Червения кръст, който позволява на френските войници да успокоят семействата си, които нямат вести от близките си.

Тази инициатива, разрешена от германците, бележи първото масово използване във Франция на този нов начин за комуникация. Две години по-късно използването ѝ е официално разрешено.

За нула време пощенските картички набират популярност. По-евтини и по-бързи от писмата, те са ефективна алтернатива в свят, в който пощенската система все още е в разцвет.

В началото на XX век тези малки парченца картон са изключително на мода и направо се разграбват от хората.

Доказателство за това е първата илюстрирана картичка във Франция, изобразяваща Айфеловата кула, датираща от 1889 г. Нейният издател, Либонис, продава не по-малко от 57 500 екземпляра за двадесет дни, което е рекорд за онова време.

Пощенската картичка претърпява нов обрат след 1890 г., когато един марсилезец на име Доминик Пиаца изпраща много специална картичка на свой аржентински приятел.

Каква е нейната особеност? Всъщност това е фотография на град Марсилия, залепена върху картон.

Много бързо концепцията (която Доминик Пиаца не е регистрирал, което е голям удар за него) се разпространява. Илюстрира се всичко: пейзажи, исторически събития, сцени от ежедневието... и котки.

Намираме се в нещо, което може да прилича на първата социална мрежа в историята, нещо средно между Facebook и Instagram.

Съобщенията са кратки, четими от всички, документират обществото, понякога разпространяват пропаганда, разсмиват, излагат, колекционират се.

А различните илюстрации, които ги съпътстват, се разграбват, като истински вирусни меми, които всички бързат да споделят. Истински златен век.

През 50-те години се добавя цвят, през 60-те години се интегрират микрофилми, за да може да възпроизвежда музика (провал), променя се формата, илюстрациите (които често придобиват сексистки характер)... С една дума, пощенската картичка преминава през всички етапи.

За никого не е тайна: златният век на пощенската картичка отмина и нейният упадък започна отдавна.

Още с появата на телефона, през 1945 г. Имейлите, SMS-ите, социалните мрежи все повече подкопават тези малки парченца картон, които са станали почти остарели.

Но трябва ли да погребем завинаги пощенските картички? Не съвсем. Всяка година във Франция се изпращат 74 милиона картички. Макар че донякъде са загубили своята функция за кореспонденция, те се превърнаха в символ на лично и специално внимание.

В един свят, в който мимолетността на съобщенията замъглява доказателствата за любов и приятелство, вече не е толкова важно съдържанието, колкото самият факт, че са изпратени.

Това е символичен жест, който оставя осезаем спомен, което никое друго средство за комуникация, колкото и модерно да е, не може да направи. | БГНЕС