В подкрепа на това твърдение от преди 110 години, вече десет години неизменно в центъра на Хасково един паметник привлича български и чужди посетители. Уникален за света, но не чак толкова изненадващ за нашенските ширини, паметникът на Завистта стои като вечното напомняне за това какво представлява този порок, иначе доста традиционен за българските земи.

„Не искам яз да съм добре, а Вуте да е зле“, казва също легендарна поговорка на нашенеца, който няма присъщия за Елин Пелин такт и усет за естетика в по-образното изразяване на народопсихологията.

Изненадващо, паметникът е построен… с дарения! Водени от разбирането, че завистта е смъртен грях според Библията, - наред с похотта, чревоугодничеството, алчността, леността, гнева и горделивостта, - паметникът напомня, че завистта неизменно отключва множество отрицателни качества у човека и го вкарва в безкрайна спирала, която, в крайна сметка, приключва в пъкъла.

Паметникът на завистта - известен още като българският Икар (герой от древногръцката митология, бел. ред.), - е открит на 8 септември 2014 година. Като в легендата за Икар, и тук човекът е разперил ръце, с криле от пера в устрем да полети, но две ръце на скелет хващат крилете му, дърпат ги надолу и искат да ги пречупят.

Идеята за Паметника на Завистта се превръща в скулптура изпод ръцете на Господин Тенев – Гуспата, автор и на редица други арт инсталации в Хасково.

Паметникът е отлят от бронз, висок е 3 метра, и тежи 1 тон. Поставена е в центъра на град Хасково върху масивен гранитен постамент.

Паметната плоча под монумента гласи: „Invidia gloriae assiduus comes est“ – „Завистта е постоянен спътник на славата“. I БГНЕС