На 29 юли 1917 г. в санаториум във Виена угасва един от най-прославените български генерали, на който Родината дължи връщането на Добруджа по време на Първата световна война (1914-1918 г.).

Името на генерал Иван Колев дълги години е подложено на забвение, защото е победил руснаците, а това не беше добре да се споменава по времето, когато България беше в орбитата на Съветския съюз.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в Руската империя и по-точно в Бесарабия, където има многобройна българска колония от преселници. След освобождението заминава за България, където решава да гради чиновническа кариера, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война променя кардинално неговия живот. Той се записва доброволец, а на следващата година постъпва във Военното училище.

Българското общество е дълбоко разделено в отношението си спрямо Русия, младият Колев като юнкер и русофил участва в детронацията на княз Александър I Батенберг. Заради това си прегрешение е временно отстранен, но по-късно е възстановен и дори успява да завърши една от най-престижните за времето си военни академии - на Италианското кралство в Торино.

Иван Колев е изцяло отдаден на българската армия. По време на Междусъюзническата война е началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. През 1914 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1915 г. е начело на Първа конна дивизия, която превръща в добре смазана бойна машина.

На 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, която е забила нож в гърба на България по време на Междусъюзническата война и е окупирала Южна Добруджа.

Предателство е наказано още в първите дни на Румънската кампания, когато обединените българо-германски сили, подкрепени от турски и австро-унгарски части, смазват всяка съпротива на румънците и техните съюзници руснаци и сърби.

Добричката епопея на Трета българска армия започва на 5 септември 1916 г. и продължава три дни. Командир на българите е прославеният генерал Иван Колев, а на сражаващите се срещу тях обединени руски, румънски и сръбски сили е генерал Андрей Зайончковски, който освен всичко е прочут историк и автор на трудове за Кримската война. Въпреки численото превъзходство на противника, който разполага с 46 батальона и 19 кавалерийски ескадрони срещу 23 батальона и 17 кавалерийски ескадрони за българите, той не само, че не успява да премине в настъпление, но е принуден да бяга позорно от своите позиции преследван от Първа конна дивизия на ген. Колев.

Добричката епопея заедно с победите при Силистра и Тутракан спомагат за бързото освобождение на Южна Добруджа. В тази битка за пръв път в най-новата ни история българската армия се изправя срещу своята Освободителка Русия и ѝ нанася сериозно поражение.

И победата е извоювана от ген. Колев, за когото България е над всичко. Той се сражава за Родината срещу руснаците без сантимент и колебание. Известни са неговите думи: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

Голямото напрежение си казва думата. Генералът с разклатено здраве е изпратен да се лекува в Австрийската империя, но така и никога не се завръща в своята Родина. Умира на 54 години.

Генерал Иван Колев е изключително обичан от своите войници, защото споделя с тях несгодите на фронта. Той е носител на множество български, германски, австро-унгарски, руски, италиански, турски, румънски и сръбски ордени и медали. Сред тях е орденът „За храброст“ ІІ степен, който получава посмъртно.

Иван Вазов посвещава на Иван Колев стихотворението „Добруджанската конница“. /БГНЕС