„Давай, давай, давай!“ отеква над стадиона в Гурково, но тук ревът на двигатели е заменен от мощно „И-а!“, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона. 

Въздухът трепери не от изгорели газове, а от финия аромат на зоб и вековен ентусиазъм. Добре дошли на Био Рали Гурково – състезанието, където конските сили са заменени от магарешка мощ, а боксовете миришат на прясно сено.
Тук, в сърцето на България, времето се измерва в магарешки дължини. На въпроса към един от ветераните на пистата, „От колко години го гледаш?“, отговорът идва с философска точност: „Ами, към 20 години някъде. Има 10-15 години.“ Явно в света на био състезанията, времето е разтегливо понятие, точно като търпението на магарешкия състезател.
Да подготвиш болид за Формула 1 е детска игра в сравнение с тренировъчния режим на елитен гурковски състезател. „Трудно ли се гледа магаре?“, питаме един от собствениците, докато той нежно почесва своя шампион зад ушите. „Е, не е трудно, ама работа все има.“ А работата, о, тя е денонощна! Забравете за аеродинамични тунели и компютърни симулации. Тук ключът към успеха е прост: „Само да го гледаш, па да го храниш. Да му го дадеш.“
Но какво точно включва тази елитна грижа? „Какви са особените изисквания за този състезател?“, любопитстваме ние, репортерите от световните спортни медии. Отговорът разкрива сложна система от хидратация и хранене, която би засрамила и най-големите диетолози. „Ами, как го храниш? Кога го поиш?“
Стратегията е желязна: „Ами, всеки Божи ден го поим, всяка нощ, сутрин, обяд, вечер. Той е живо същество. Разбирате ли? Тук говорим за същество с вътрешен часовник, което знае кога е време за поредната доза гориво. Вода постоянно. Постоянно водичка, трябва да има вода. Без вода не става." Защото, както казва народът, а и местните треньори, "иначе водичка бива."
Хранителният режим е строго определен, почти научен. „По колко пъти го храниш?“, настояваме да узнаем тайната. „Ами, на ден три пъти се храни.“ А менюто? Достойно за олимпийски шампион. „С какво, с какво го храниш?“ Отговорът е кратък, ясен и пълен с протеини: „Ами, с ярма, зоб.“
Всеки състезател тук е не просто животно, а член на семейството, богоизбран атлет. Както казва един от собствениците с благоговение в гласа: „Той е дарен от Господа.“
С наближаването на старта напрежението расте. За кой ли път тези титани на ината се изправят един срещу друг? За един от фаворитите, това е „осмият път.“ Опитът си казва думата. „Я ми разкажи малко повече,“ подканваме го. Но той е изцяло концентриран върху предстоящата слава: „Ами, какво да разказвам. Надяваме се да вземем първо място.“
Старт! Каруците поскърцват, копитата затракват, а тълпата изригва. Стратегиите са различни – някои залагат на мощно дърпане, други на хитро подканяне с морков. Но понякога, дори и при най-добрата подготовка, нещата се объркват. Един от състезателите внезапно спира по средата на трасето, оглежда се с философско спокойствие и отказва да продължи. От бокса се чува отчаян вик, който обобщава цялата драма на състезанието: „Няма вода, няма сено, няма нищо. Няма нищо.“
В този момент, когато всяка секунда е ценна и победата е на косъм, единственият работещ стимул е викът на треньора, изпълнен с надежда и отчаяние: „Давай, давай, давай!“ Защото на Био Рали Гурково няма време за губене. Или поне така си мислят хората. Магаретата имат друго мнение по въпроса. І БГНЕС