Преди няколко години ме посети сериозен изследовател от голям американски университет, който правеше проучване за приватизацията на пристанището в Пирея. Той настояваше, малко монотонно, да пита: „Защо го дадохте на Китай?“ А моят прост отговор беше: „Защото никой друг не го искаше, когато беше обявен търгът“. Това не беше нищо повече от истина.

В продължение на много дълго време нито американците, нито европейците обръщаха голямо внимание на пристанищата и другата инфраструктура, които сменяха собственика си и излизаха от контрола на Запада.

Като министър-председател на Гърция Антонис Самарас се обаждаше на европейските си колеги и на американските официални лица, като ги призоваваше да участват в приватизационните търгове на страната. Всичко, което получи от тях, беше безразличие и оправдания от рода на: „Ние не сме като китайците; ако една компания реши, че това е в интерес на нейните акционери, тя ще подаде оферта.“ Дори бившият президент на Франция, Франсоа Оланд, ми каза, че по време на икономическата криза в Гърция се е опитал да убеди колегите си, че оказването на прекалено голям натиск върху страната ще я принуди да продаде инфраструктурите си и че много от тях са застрашени да попаднат в незападни ръце. Никой не го е взел на сериозно и никой не е направил нищо, за да предотврати това.

Днес нещата са се променили - много - в Европа, но най-вече в Съединените щати. Единственото нещо, за което демократите и републиканците са съгласни, е необходимостта от твърда позиция спрямо Пекин. Правителството на Тръмп определи Китай като враг номер едно за САЩ и даде съответните инструкции на дипломатическите си мисии.

Гърция вероятно ще се сблъска с някои трудни дилеми, с които не е трябвало да се справя преди 20 години. Тогава беше по-лесно да се води многовекторна политика, защото беше епохата на глобализацията, а Китай все още играеше мило. През последните години обаче той започна да играе твърдо, оказвайки значителен натиск, включително върху Атина. Дилемите станаха по-осезаеми и ще станат още по-тежки през следващите години, защото хората на Тръмп не се съобразяват с такта, когато става въпрос за такива въпроси - от това коя 5G система ще използва Гърция до, разбира се, пристанището в Пирея.

Китай, от друга страна, иска да спечели Европа и да я откъсне от САЩ, ако може - и е готов да използва грубата позиция на американския президент спрямо Европа, за да постигне това. Често наричана „главата на дракона“, което означава, че тя е стратегическа врата за отношенията между Китай и ЕС, Гърция е от ключово значение за китайските интереси. Ето защо трябва да се подготвим за разгарящата се нова Студена война и за сътресения, които на пръв поглед засягат две свръхсили, намиращи се на хиляди километри от нас, но които всъщност са в състояние да ни изправят пред някои много реални и много трудни дилеми. І БГНЕС

---------

Алексис Папахелас, „Катимерини“.