Именно тя е в центъра на изложба, организирана от Националния археологически институт с музей към БАН, озаглавена “Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600-4350 г. пр. Хр.”, предаде репортер на БГНЕС.
Експозицията е по повод 20-годишнината от началото на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата и се посвещава на 155-годишнината на БАН.
Експозицията представя над 530 находки, открити при проучванията на Провадия.
“Солта се е превърнала в стратегическа суровина, именно затова Провадия е толкова важна за развитието на първата европейска цивилизация.
Срещу солта можеш да получиш всичко, срещу златото не - това е била идеята преди”, разказа ръководителят на изложбата акад. проф. Васил Николов.
Той подчерта, че от години настоява за създаване на музей на солта в Провадия, засега няма чуваемост, но се надява с изложбата да покажат какво означава солницата.
“Щастлив съм, че успяхме да направим една изложба, която наистина да покаже нещо важно за българската, но и европейската праистория”, каза акад. проф. Васил Николов.
Временната изложба представя над 530 находки, открити при проучванията на солодобивния и градски център Провадия-Солницата. Експонатите датират от късната праистория (VI и V хилядолетие пр. Хр.), като са представени и предмети от късноелинистическия период и Античността. Те свидетелстват за мащабното развитие на единствения в региона ранен солодобив, търговията със сол, натрупването на богатства от общностите в района, необходимостта от тяхната защита зад масивните каменни стени и социалната Йерархия на комплексното праисторическо общество в периода от 5600 до 4350 г. пр. Хр.
Сред най-интересните експонати са: красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички и съдове, костени инструменти, гривни от мида спондилус, върхове на стрели и сечива.
Доц. д-р Христо Попов от Националния археологически музей подчерта, че временната изложба се открива днес от 18:00 ч. и ще бъде налична до есента. |БГНЕС