„В момента тече промяна, каквато не е имало от сто години насам. Когато сме заедно, ние сме двигател на тази промяна“, заяви китайският президент Си Дзинпин, докато се сбогуваше с руския президент Владимир Путин в Кремъл през март 2023 г.

В навечерието на четиридневната среща на върха, която започва днес в Москва, Путин и Си могат да се радват, че тези промени наистина се реализират - макар и отчасти в резултат на катастрофалното президентство на Доналд Тръмп.

Светът е достигнал повратна точка: Съединените щати доброволно подкопават своя глобален статут, а Пекин и Москва се готвят да се възползват от това самонараняване. Путин и Си трябва само да измислят стратегия как да се възползват максимално от този исторически момент и да гарантират, че американската хегемония ще рухне напълно.

Преди две години, когато Си за последен път посети Москва, той искаше да даде знак, че е решил да не изоставя Путин. Напротив, той реши тайно да подкрепи руските действия в Украйна. По онова време това изглеждаше като рискован залог. Руските сили претърпяваха едно след друго поражения в Украйна - отчасти благодарение на значителната помощ на САЩ, Киев подготвяше контранастъпление, а мнозина на Запад хранеха надежди за неизбежното поражение и предстоящото унижение на Русия.

Си отприщи поток от стоки с двойна употреба, включително съвременни микрочипове и модерни металорежещи машини, които помогнаха за възстановяването на разрушения руски военно-промишлен комплекс. Китай също така освободи допълнително място за руските стоки на своите гигантски пазари, осигурявайки на Москва така желаните приходи от износ. В резултат на това Кремъл успя да укрепи военната си машина и да пренасочи руската икономика към военна основа. Междувременно Китай си осигури приоритетен достъп до евтини въглеводороди, метали, торове и селскостопански стоки; модерни руски оръжия, изпитани в битка; и накрая - руски технологичен персонал, който беше изгонен от западните лаборатории.

Както за Китай, така и за Русия тази инвестиция в дългогодишни отношения (до голяма степен поради конфликта) се изплати напълно, макар че Москва трябваше да приеме по-дълбока зависимост от съседката си, а Пекин - да изостри отношенията си с Европа. Сега Си и Путин могат да извлекат още повече дивиденти. Тръмп изпадна в ярост и прави всичко възможно, за да срине остатъците от световния ред, ръководен от САЩ - а те едва ли ще останат странични наблюдатели.

Първо, Пекин и Москва научиха много и се ваксинираха срещу технологичния и финансовия шантаж на Вашингтон. Фактът, че Русия все още води скъпоструващи битки въпреки истинското цунами от западни санкции, за Китай е най-убедителната демонстрация на методите за защита срещу Америка, независимо дали става дума за разчитане на юана за разплащания и спестявания или за развитие на местни технологии. Москва и Пекин със сигурност ще продължат да прокарват тези инструменти с голяма сила, най-вече в Глобалния юг и чрез БРИКС, а Тръмп, с неговата глобална митническа война, се превърна в техен неволен продавач.

Второ, от повече от десетилетие Си и Путин твърдят, че демокрацията от западен тип далеч не е съвършена. Какво по-добро доказателство за това от преизбирането на Тръмп? Поне за момента Китай има право да твърди, че неговата система предлага сигурност и дългосрочна перспектива, които дори не миришат на Америка на Тръмп.

Пламенната вяра в превъзходството на демокрацията над други системи на управление отдавна е мощна трансформационна сила и съкровищница на американската мощ. Тя ускори разпадането на Съветския съюз, например - и дълбоко нарани както Путин, така и Си. Ако тази вяра бъде трайно подкопана, това ще бъде голяма победа за Москва и Пекин.

И накрая, ръката на самия Тръмп вкарва пръти в колелата на американската бюрокрация - от Държавния департамент и Министерството на отбраната до разузнавателната общност - и отчуждава ключови съюзници на САЩ. Това може да отслаби заклетия враг на Китай и Русия без шанс за възстановяване на етап, в който собствената им военна машина и разузнавателен апарат се развиват бързо.

В момента Пекин се върти из целия свят, като подхваща проекти, изоставени след разпускането на Американската агенция за международно развитие (USAID), за да затвърди меката сила на Китай и да изкуши бившите приятели на Америка с нови търговски и инвестиционни сделки. В едно дистопично алтернативно бъдеще Си и Путин - и двамата малко над седемдесетте - може би скоро ще усетят възможност да затвърдят наследството си и да се запишат в историята. За целта те ще преначертаят  още по-смело картата на света, тъй като старият световен ред е отживял, а Америка тъкмо се оправя със своята бъркотия.

Далеч не е сигурно, че времето, което двамата лидери ще прекарат заедно тази седмица, ще остане в историята - нещата могат да се развият по съвсем различен начин. Но едно нещо е сигурно: ако намерението на Тръмп е било да вбие клин между Си и Путин, както той се похвали, то второто му президентство само ги сближава. І БГНЕС