„Глобалната свобода намалява за 20-а поредна година“, се посочва в доклада на международната организация „Фрийдъм Хаус“.

Общо 54 държави са регистрирали влошаване на политическите права и гражданските свободи, докато едва 35 отбелязват напредък.

Сред страните, определени като свободни, най-голям спад е отчетен в България, Италия и Съединените щати. В България причината се свързва с парламентарните избори през 2024 г., белязани от купуване на гласове и изборни измами, а в Италия с отслабването на антикорупционните механизми.

Причините за спада се свързват основно с военни преврати и усилия на управляващите да потиснат мирното несъгласие или да променят конституционните правила в своя полза.

Всички държави от Западните Балкани са отбелязани в жълто, което означава „частично свободни“.

Сърбия е сред страните с най-сериозно влошаване на свободите през изминалата година и заема пето място по този показател, редом с държави като България и Съединените щати.

Най-голям спад през 2025 г. е отчетен в Гвинея-Бисау, Танзания, Буркина Фасо, Ел Салвадор, Мадагаскар и Грузия.

Докладът подчертава, че през последните две десетилетия демократичният регрес засяга широк спектър от права, като най-силно са пострадали свободата на медиите, свободата на изразяване и правото на справедлив съдебен процес.

Сърбия губи три точки тази година, след като властите са реагирали на мащабни студентски антикорупционни протести чрез лишаване от заплати и трудови договори на учители и преподаватели, участвали в тях.

Посочва се също, че полицията е използвала прекомерна сила срещу демонстранти и не ги е защитила от въоръжени групи. Страната се сблъсква с демократичен регрес при управлението на президента Александър Вучич и Сръбската прогресивна партия, като полицията и службите са използвали шпионски софтуер за наблюдение на журналисти, активисти и организатори на протести.

Разследвания на сръбски журналисти показват, че десетки, а вероятно и стотици лични устройства са били обект на специализиран инструмент за наблюдение, известен като NoviSpy. Точният брой остава неизвестен, тъй като софтуерът е инсталиран тайно по време на арести и полицейски разпити. Осъзнаването на подобен неконтролиран държавен надзор е довело до автоцензура сред гражданите.

Както и през предходни години, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония остават в категорията „частично свободни“.

Черна гора губи една точка заради приемането на редица законопроекти по спешна процедура и без парламентарен дебат.

Политическите блокажи са възпрепятствали работата на институциите в региона. В Косово новоизбраните депутати не са успели да формират правителство през по-голямата част от годината, а има и твърдения, че служебният кабинет е надхвърлил правомощията си, което е довело до извънредни избори. Тази криза е отслабила напредъка в съдебната независимост и физическата сигурност.

Въпреки силния политически натиск съдилищата в Косово и Босна и Херцеговина са постановявали решения, които показват независимост.

В глобален план Русия продължава да потиска несъгласните гласове. С продължаването на войната в Украйна руските власти преследват все повече хора за антивоенни изяви и активизъм, като през януари 2025 г. за първи път две медии са обявени за терористични организации.

Подобна тенденция се наблюдава и в Китай, където управляващата партия засилва контрола върху политическите права и гражданските свободи чрез преследване на журналисти, ограничаване на протестите и на международните пътувания.

В Европа нивото на политически права остава като цяло стабилно и континентът продължава да бъде най-свободният в света.

Докладът отбелязва и влошаване на свободите в САЩ. Особено внимание се обръща на указ от януари 2025 г., с който е закрита Агенцията за международно развитие (USAID), финансирала множество проекти на граждански организации и независими медии, както и на решение за закриване на Агенцията за глобални медии, която надзирава „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Европа“ и „Радио Свободна Азия“. Тези промени са извършени бързо и извън законодателния процес, като са засегнали хиляди организации в най-малко 129 държави.

В Беларус властите са използвали несъразмерно насилие срещу протестиращи, като полицията е арестувала, пребивала и стреляла по журналисти, а десетки хиляди са били задържани, което е принудило много продемократични лидери и активисти да напуснат страната.

Като пример за сериозен спад е посочена и Грузия, където опоненти на властта са били подложени на физически атаки, тормоз и законодателни ограничения, насочени срещу опозицията и гражданското общество.

„Авторитарните режими продължават да настъпват по света и само общите усилия на защитниците на човешките права, гражданското общество и демократичните правителства могат да ускорят деня, в който всички хора ще живеят в свобода“, се казва в заключението на доклада.

„Фрийдъм Хаус“ повече от 50 години следи заплахите за демокрацията и свободите по света, като ежегодно оценява състоянието на свободата в 195 държави и 15 територии по различни показатели. | БГНЕС