73-годишният Байру оглавява либералната партия "Демократично движение" (МоДем), която е съюзническа, но не е част от центристката сила на Макрон, и подкрепя президента още от победната му предизборна кампания през 2017 г.

Самият той 3 пъти е бил кандидат за президент - през 2002, 2007 и 2012 г., и дълго време е посочван като очевиден избор за Макрон като ръководител на правителството. Сега той най-накрая има своя шанс.

През февруари Байру беше оправдан след седемгодишно дело за измама при наемането на парламентарни сътрудници от неговата партия, като тогава съдията постанови, че му се дължи „ползата от съмнението“.

Байру беше назначен за министър на правосъдието от Макрон, когато той пое президентския пост през 2017 г.

Той подаде оставка през същата година, когато срещу него беше образувано съдебно дело, но остана ключов задкулисен съюзник. Оправдателната му присъда открива възможност за потенциално завръщане в правителството.

Коментаторите го смятаха за най-вероятния кандидат, въпреки че оправдателната му присъда все още подлежи на обжалване от страна на прокуратурата.

Байру ще трябва да се ориентира в сложна ситуация като шести министър-председател на председателството на Макрон, след като на 4 декември парламентът утвърди Мишел Барние.

Всеки следващ премиер е бил на поста си за по-кратък период от предшественика си, а предвид състава на долната камара на Националното събрание няма гаранция, че наследникът на Барние ще изкара повече от трите месеца, през които десният премиер беше на поста си.

„Той го мрази“
Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор, чиито сили могат да се окажат полезни за Макрон при осигуряването на стабилността на следващото правителство, заяви на 11 декември, че е против назначаването на Байру, тъй като той би олицетворявал „приемствеността“. 

Байру ще трябва да се справи и с враждебността на все още влиятелния бивш десен френски президент Никола Саркози.

Според източници „приоритет за Сарко е всеки друг, но не и Байру“.

Саркози, който все още има влияние в десницата, въпреки криминалните присъди след напускането на поста, дори е разговарял с Макрон в Елисейския дворец на 8 декември, за да изясни чувствата си, казва източник от министерството, помолил да не бъде назоваван.

„Той го мрази“, допълва друг източник от десницата, според когото враждебността на Саркози към Байру датира от подкрепата му за социалиста Франсоа Оланд на втория тур на президентските избори през 2012 г., след като той отпадна на първия тур.

Байру има дълга и разнообразна политическа кариера, в която е работил с бившите десни президенти Валери Жискар д'Естен и Жак Ширак, преди да подкрепи Оланд през 2012 г.

Кмет на югозападния град Пау, Байру е практикуващ католик, но също така и твърд привърженик на светската система на Франция. 

Той придобива известност по време на президентската кампания през 2002 г., когато удря по лицето дете, което се опитва да му бръкне в джоба.

Тогава печели по-малко от седем процента от гласовете и е отстранен още в първия кръг.

Баща на шест деца, Байру е автор и на биография на френския крал от XVI и XVII век Анри IV. | БГНЕС

--------------------------------

Стюърт Уилиямс, АФП