Откакто Съединените щати и Израел атакуваха Иран на 28 февруари, войната бързо се разрасна в целия Близък изток. Само 13 дни след началото ѝ цената на конфликта вече е огромна, се казва в анализ на „Форин полиси“.

Човешките жертви

Загубата на човешки живот е значителна. По данни на иранското министерство на здравеопазването към 13 март най-малко 1444 иранци са били убити. Сред тях има поне 168 деца, загинали при удар по начално училище, който според първоначалните сведения вероятно е извършен от американските сили.

Израелските бомбардировки в Ливан са отнели живота на повече от 600 души и са принудили над 800 000 души да напуснат домовете си.

Атаките на Иран в региона, както и нападенията на съюзническата му групировка „Хизбула“ срещу Израел, са убили повече от 60 души и са ранили стотици. Загинали са и 13 американски военнослужещи.

Огромни икономически щети

Икономическите последици от войната също са сериозни. Иран изстреля ракети и дронове срещу големи икономически центрове като Доха и Дубай и на практика блокира Ормузкия проток, през който обикновено преминават около 20% от световните доставки на петрол.

„Това не е просто още една война в Персийския залив. Това е първият конфликт след Втората световна война, който пряко засяга градове и инфраструктура, функциониращи като възли на глобализираната икономика“, пише анализаторът Есфандияр Батмангхелидж във „Форин полиси“.

От цените на петрола до отменените полети – войната вече разклаща световната икономика.

Разходи за войната

По време на закрит брифинг пред американски конгресмени представители на Пентагона са оценили, че операцията струва милиарди долари седмично. Тази сума не включва продължилото месеци военно струпване преди началото на войната.

Още през първите два дни са използвани боеприпаси на стойност 5,6 милиарда долара. Според анализ на експерти за „Форин полиси“ Съединените щати са изразходвали около 1250 настъпателни и отбранителни боеприпаса само през първите 36 часа на операцията „Epic Fury“.

Анализаторите предупреждават, че огромното изразходване на боеприпаси и необходимите за тях суровини създава сериозен проблем за отбранителната индустрия на Запада.

Скок на цените на петрола

Пазарите първоначално реагираха спокойно, но скоро цената на петрола рязко се покачи. На 9 март барел суров петрол „Брент“ достигна 119,50 долара по време на търговията, преди да се върне под 100 долара по-късно същия ден.

От 11 март насам цените отново се колебаят около и над 100 долара за барел.

Това е най-големият скок през последната година, по-голям дори от поскъпването през юни 2025 г. по време на кратката 12-дневна война между Иран, Израел и САЩ.

Освобождаване на стратегически петролни резерви

Международната агенция по енергетика съобщи, че 32 държави членки са се съгласили да освободят част от стратегическите си резерви – над 1,2 милиарда барела петрол – за да стабилизират пазара. Това е най-голямото координирано освобождаване на резерви в историята на организацията.

Съединените щати временно разрешиха и покупката на санкциониран руски петрол, който вече е в морето, съобщи министърът на финансите Скот Бесент.

Скок на цените на горивата

Средната цена на бензина в САЩ вече е над 3,50 долара за галон, което е с повече от 50 цента над нивото от миналата година.

Войната сериозно ограничи износа на петролни продукти и втечнен природен газ от страните в Персийския залив. Според консултантската компания Wood Mackenzie Саудитска Арабия е загубила около 4,5 милиарда долара приходи от началото на конфликта.

Прекъсвания в енергийното производство

Държавната компания QatarEnergy, вторият по големина износител на втечнен природен газ в света, спря производството миналата седмица. Това предизвика сериозни сътресения на пазарите на хелий и торове.

Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби предупреди, че войната може дори „да срине икономиките по света“.

Блокирани кораби

На 2 март Иран заяви, че ще стреля по всеки кораб, опитващ се да премине през Ормузкия проток. Оттогава около 1000 търговски кораба – включително 500 танкера и 500 контейнеровоза, както и шест круизни кораба – са блокирани от двете страни на протока.

От началото на войната най-малко 22 граждански кораба са били атакувани в Персийския залив, Ормузкия проток и Оманския залив.

Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей заяви, че блокирането на протока „без съмнение трябва да продължи“.

Рязко поскъпване на морската застраховка

Заради високия риск за корабоплаването застрахователните премии в региона се увеличиха значително. В отговор американската държавна финансова институция DFC обяви, че ще предлага презастраховане на някои кораби, за да насърчи възобновяването на трафика.

Хаос във въздушния транспорт

Към 11 март повече от 46 000 полета към и от Близкия изток са били отменени.

Иран е атакувал летища в няколко държави от региона, включително международното летище в Дубай – най-натовареното в света за международни пътници. Международното летище „Хамад“ в Доха спря всички полети между 1 и 6 март и все още работи с много ограничен капацитет.

Стотици хиляди пътници останаха блокирани в региона в началото на конфликта, което сериозно затрудни евакуацията на чуждестранни граждани.

Междувременно цените на авиационното гориво се повишават дори по-бързо от тези на петрола – разход, който авиокомпаниите вече прехвърлят върху потребителите чрез по-високи цени на билетите и намаляване на броя на полетите. І БГНЕС