Британско-американският режисьор Кристофър Нолан също снима „Одисея“ в Гърция. Но вероятно дори за „Интерстелар“ екипът му не е търсил толкова усилено подходящи снимачни локации, колкото за филмовата адаптация на Омировия епос за Одисей и неговото изпълнено с изпитания завръщане от Троянската война към родната Итака, която излиза по кината тази седмица.

Причината е отчасти в нежеланието на Нолан да разчита прекомерно на компютърно генерирани ефекти, но и в самия древен източник. Поемата отвежда читателя или слушателя на повече от дузина различни места. При лотофагите Одисей за първи път се сблъсква с проблеми, породени от недисциплинираността на хората му; при циклопите едва се спасява от човекоядния великан Полифем; от острова на Еол почти успява да се прибере у дома, но е върнат обратно. Сред лестригоните губи почти целия си флот, а на острова на Кирка научава, че трябва да потърси съвет в подземния свят.

По пътя си преминава край сирените, както и между Сцила и Харибда, излагайки се на огромна опасност. На острова на Хелиос останалите му спътници нарушават важна забрана и всички загиват. Самият Одисей достига до острова на Калипсо, която го държи в плен години наред. Когато най-сетне получава позволение да отплава, корабът му отново претърпява крушение. Така той стига до гостоприемните феаки, които в крайна сметка го отвеждат обратно в Итака.

Одисей на Долен Рейн

За да пресъздаде тези места, Нолан изпраща актьорите си на острови край бреговете на Италия, Малта, Мароко, Шотландия и Исландия. Мат Деймън в ролята на Одисей и Зендая като богинята Атина дори снимат на полуостров Дахла в южната част на Западна Сахара – факт, който предизвика недоволството на противниците на мароканските претенции върху тази територия, контролирана от Рабат от 1976 г.

Разбира се, снимачните площадки са само декор. Любопитното обаче е, че почти всички тези райони в различни моменти са били посочвани като възможни истински места, вдъхновили Омировата „Одисея“.

Дори Германия има своя версия. Римският историк Тацит пише в „Германия“, че според местни предания днешният Асберг – квартал на град Моерс в провинция Северен Рейн-Вестфалия – е основан от Одисей след едно от неговите акостирания, което Омир просто не е описал. Там дори били открити олтар с името на Лаерт – бащата на Одисей – както и „няколко надгробни камъка с гръцки надписи“.

Дали Одисей действително е достигнал Долен Рейн? Това далеч не е най-смелата теория за неговите пътешествия.

През 1877 г. например Антон Крихенбауер публикува книгата „Пътешествията на Одисей като обиколка на Африка“. Според него циклопите живеели край бреговете на Сомалия, Еол – на Сейшелските острови, а Кирка – източно от Мадагаскар.

През 1885 г. американският богослов Уилям Ф. Уорън, първи ректор на Бостънския университет, стига още по-далеч, твърдейки, че Одисей е достигнал Северния полюс. Две години по-късно германският икономист Фридрих Золтау разполага част от приключенията му дори в Южния океан край Антарктида.

През 1971 г. ориенталистът Хуберт Даунихт от Бон заявява, че действието на „Одисея“ всъщност се развива в Източна Азия – циклопите живеели край Владивосток, а лестригоните – в Корея. Австрийската етноложка Кристине Пелех пък защитава през 1983 г. тезата, че Одисей е успял да извърши пълно околосветско плаване. 

Лотофагите на остров Джерба

Повечето от приблизително стоте различни теории за маршрута на Одисей се ограничават до райони, които са били известни или поне достъпни за мореплаване в древността. Повечето автори правят и разграничение между Одисей като герой от Троянската война – чието възможно историческо ядро се отнася към късната бронзова епоха около 1300 г. пр. Хр. – и мореплавател, който по времето, когато епосът е записан пет века по-късно, би могъл да е посещавал реални места, чиито описания Омир да е използвал.

Още в древността желанието митичните пътешествия да бъдат свързани с реални географски места е било изключително силно. Първият известен автор, който се опитва да направи това, е историкът Херодот през V век пр. Хр. Той поставя лотофагите – народа, който се храни с лотоси и забравя родината си – в района на днешния тунизийски остров Джерба.

Едно поколение по-късно Тукидид отбелязва, че неговите съвременници смятали Сицилия за родина както на лотофагите, така и на циклопите, островът на Еол се отъждествявал с един от Липарските острови, а Сцила и Харибда били разположени в Месинския проток.

И днес там съществува градът Шила (Scilla), край който има скала, лесно свързвана с чудовището Сцила, докато Харибда често се обяснява с опасните течения в пролива.

Гърци отвъд Северния полярен кръг

Още античните автори могат да бъдат разделени на три основни групи според представите им за маршрута на Одисей. Първата ограничава пътешествията му до Средиземно море. Втората включва и Черно море. Третата – т.нар. „екстраокеанисти“ – смята, че Одисей е преминал през Гибралтарския проток към Атлантическия океан и дори е достигнал далеч на север, до Северно море.

Тези северни теории стават особено популярни сред учени от германоговорящите страни. Те често се позовават на откъс от епизода с лестригоните (книга X, стихове 82–86), който според тях описва място, където летните нощи са много кратки или почти липсват – явление, характерно за високите географски ширини.

Изследователите на „Одисея“ разполагат с изненадващо много конкретни географски данни в текста на Омир. Това важи най-вече за приключенските епизоди, които стоят в основата на почти всяка съвременна интерпретация или филмова адаптация, макар че обхващат само четири от общо двадесет и четирите песни на епоса.

Останалите двадесет книги се развиват в Итака, Пилос и Спарта – места, чието реално съществуване не се оспорва.

Сред най-често обсъжданите пасажи е описанието на плаването на Одисей след отплаването му от острова на Калипсо:

„Тогава той умело насочваше кораба с кормилото, без да заспива. Държеше в полезрението си Плеядите, съзвездието Волар и Мечката, която наричат още Колесницата (...). Божествената Калипсо го бе посъветвала да държи тези съзвездия отляво, докато прекосява морето. Седемнадесет дни той плаваше по морето, а на осемнадесетия пред него се появиха мрачните планини на страната на феаките“.

Отзвук от гръцката колонизация?

Омир дава и множество други точни указания за времето на плаване, посоките на движение и ветровете. Това естествено подтиква изследователите да се опитат да възстановят целия маршрут чрез сравнение с реалните морски течения и ветрове.

Един от най-подробните подобни опити правят през 1968 г. братята Армин и Ханс-Хелмут Волф. По-късно Армин Волф доразвива тяхната теория, след смъртта на брат си.

Тяхната реконструкция съвпада с много идеи, известни още от античността. Сред най-характерните ѝ особености са отъждествяването на острова на Еол с Малта и на страната на феаките – която повечето други теории смятат за остров – с областта Калабрия в Южна Италия. 

Но доколко подобни реконструкции имат реална стойност? Братята Волф поне косвено твърдят, че са помогнали за историческото осмисляне на епоса. По времето, когато произведението приема окончателния си вид – вероятно когато автор, когото наричаме Омир, обединява устно предавани разкази, някои от които може действително да пазят спомени от късната бронзова епоха, в епос от над 12 000 стиха – гръцкият свят започва да се разширява на запад. Градове като Коринт основават колонии в Сицилия и Южна Италия.

На определени места в епоса Одисей действително се държи като изследовател. Например, когато забелязва признаци на човешко присъствие на остров край земята на циклопите, той решава да слезе на брега, за да разбере „какви са тези хора“. Любопитството му обаче води до катастрофални последици – както при циклопите, така и по-късно при лестригоните. А основната тема на „Одисея“ – ностос, завръщането у дома – всъщност представлява пълната противоположност на колониалната пропаганда.

„Историческата точност никога не ме е интересувала“

„Така нареченият Омир вероятно е имал поне приблизителна представа за маршрута“, казва швейцарският класически филолог Курт Щайнман, автор на едно от най-известните съвременни преводи на „Одисея“ на немски език, публикуван през 2007 г.

Въпреки това Щайнман не отдава голямо значение на реконструкциите на братята Волф.

„За мен „Одисея“ е преди всичко поетична конструкция. Историческата точност на пътешествието никога не ме е интересувала особено“, казва той.

Докато Щайнман просто не вижда полза от пренасянето на Одисеевия маршрут върху карта, професорът по гръцка филология в Мюнхенския университет Оливер Примавези смята, че подобни усилия дори пречат за по-доброто разбиране на произведението.

„Против самата идея на поезията“

„Образът на Одисей в епоса може да се обобщи като демонстрация на героични качества в напълно негероични ситуации“, казва Примавези.

След като буря отклонява флота му от нос Малея по пътя от Троя към Итака, героят многократно попада в обстоятелства, непознати за персонажите от „Илиада“. Докато воините в другия Омиров епос доказват благородния си произход чрез битки и плячкосване, в „Одисея“ авторът подлага главния си герой на своеобразен „епически експеримент“.

Одисей трябва сам да върши неща, които никога не е правил като цар на Итака и военачалник – да се вкопчва в скали, да моли чужди принцеси за помощ, окървавен и покрит с кал, да построи собствен сал или да се ориентира по звездите.

Според Примавези именно в този контекст трябва да се разбират всички мореплавателни подробности.

„Одисей трябва да умее да плава и затова плава като истински моряк. Да се опитваме да превърнем това в карта, да изчисляваме разстояния, възли и морски мили, противоречи на самата същност на епоса. А фактът, че подобни опити са правени още в античността, не ги прави по-убедителни“, казва той.

По думите му разказът може и да използва реални географски места, но прекаленото вглеждане в тях измества вниманието от истинската идея на произведението.

„Колкото повече човек се увлича по местната история и търси всяко място на картата, толкова повече се отдалечава от идеята, че това е епически експеримент, в който героят е лишен от всички свои привилегии и попаднал в един изцяло фантастичен свят, успява въпреки всичко да оцелее. В крайна сметка той вече не е в магическа страна, а просто в Сицилия или в някой проток“.

Дори ако някои подробности в „Одисея“ наистина произлизат от реални посещения на Омир или негови разказвачи на места като Джерба, Малта или дори Исландия, те не са нищо повече от декор – подобно на снимачните площадки във филмова продукция. Но именно добрият разказ често поражда желание тези места да бъдат видени с очите на читателя или зрителя. Както се е случвало неведнъж след успешни филми, така и историите на Омир продължават да превръщат реални кътчета по света в притегателни туристически дестинации. | БГНЕС 

Улф фон Рауххаупт, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".