Над 720 000 души са били разследвани, а повече от 127 000 са осъдени в Турция за предполагаеми връзки с религиозно вдъхновеното движение „Гюлен“ след опита за преврат на 15 юли 2016 г.
Това заяви министърът на правосъдието Акън Гюрлек.
В интервю, публикувано във вестник „Сабах“, Гюрлек посочи, че властите са започнали съдебни производства срещу 720 338 души, от които 127 102 са били осъдени, докато разследванията или съдебните процеси срещу други 83 404 души все още продължават.
Гюрлек заяви, че са приключили 289 съдебни процеса, свързани с опита за преврат, в резултат на които 4 891 души са били осъдени. От тях 1 634 са получили утежнени доживотни присъди, 1 366 са осъдени на доживотен затвор, а 1 891 са получили присъди с различна продължителност. Той добави, че Върховният апелативен съд е потвърдил 236 от общо 271 дела, изпратени за разглеждане.
Кампанията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган срещу движението „Гюлен“ – световна гражданска инициатива, вдъхновена от идеите на покойния мюсюлмански духовник Фетхуллах Гюлен – започна след разследванията за корупция през декември 2013 г., които засегнаха Ердоган, както и членове на неговото семейство и най-близкото му обкръжение. Ердоган определи тези разследвания като заговор, а през май 2016 г. официално обяви движението за терористична организация.
След опита за преврат на 15 юли 2016 г., за който той незабавно обвини движението „Гюлен“, че е организирало, Ердоган значително разшири вече започналите репресии срещу неговите поддръжници. Движението категорично отрича да е участвало в опита за преврат или в каквато и да е терористична дейност.
Гюрлек също така заяви, че са били издадени заповеди за арест на 33 827 души, а 10 485 души, обвинени или осъдени за участие в опита за преврат или за членство в движението „Гюлен“, понастоящем се намират в турските затвори.
Според министъра само през първите шест месеца на 2026 г. турските власти са провели 1 065 операции, насочени срещу предполагаеми членове на движението „Гюлен“, и са задържали 2 451 души.
След опита за преврат през 2016 г. турските съдилища осъждат предполагаеми привърженици на движението „Гюлен“ по обвинения, свързани с тероризъм, въз основа на дейности като работа в частно училище, свързано с движението, внасяне на средства в вече закритата Bank Asya, използване на приложението за съобщения ByLock, членство в синдикална организация, свързана с движението, абонамент за определени вестници и списания, както и оказване на помощ на семействата на хора, вкарани в затвора или уволнени от работа заради предполагаеми връзки с движението.
Европейският съд по правата на човека се е произнесъл срещу Турция по подобни дела. По делата Yüksel Yalçınkaya срещу Турция и Yasak срещу Турция Голямата камара прие, че турските съдилища са направили извод за членство във въоръжена терористична организация въз основа на използването на ByLock или на предполагаема принадлежност, без да установят елементите на престъплението чрез индивидуализирана оценка.
Експерти на Организацията на обединените нации също разкритикуваха Турция за използването на неясно формулирани антитерористични закони и за прилагането на принципа на „вина по асоциация“, с който се криминализира законна дейност. Те предупредиха, че произтичащият от това модел на произволно задържане, ако е широко разпространен или систематичен, може да представлява престъпление срещу човечеството. | БГНЕС