На оживена търговска улица в центъра на Варна витрините са изпъстрени с надписи „разпродажба", „финални цени" и „намаление от 20 до 50 процента". Предлагането на евтини вносни стоки е в разгара си, а хората трудно устояват на изкушението. Но колко струва наистина една евтина дреха или чифт обувки? Не в левове, а в качество, трайност и доверие?

В търсене на отговори кореспондентът на БГНЕС потърси мнението на минувачи. Някои от тях имат наблюдения както от българския пазар, така и от чужбина.

„Не знам за България, понеже живея от 13 години в Лондон, но там дори в супермаркетите можеш да намериш евтини дрехи с добро качество", разказва млада майка.
„Особено бебешките дрехи – три бодита струват около 6 паунда и са наистина страхотни. Като дойда тук и видя боди за 30 лева, направо ми се струва шокиращо."

Тя посочва, че по магазините у нас се срещат предимно турски и китайски стоки – често с високи цени, а българските продукти, макар и по-евтини, остават на заден план.
„Не казвам, че всичко евтино е лошо. Има продукти, на които ниската цена не значи ниско качество. Има такива, които с по-ниски цени се опитват да пробият на пазара, а да си заслужават", казва тя.

Други граждани са категорични – за себе си и децата си не правят компромис с качеството.
„Евтиното не е за мен. Най-вече при децата не си позволявам компромиси. Притеснява ме качеството им, както и това, че много бързо се износват", споделя жена на средна възраст.

„Качеството е най-важно – материята, суровините, всичко свързано с дрехата или обувката. Знам, че ще платя повече, но ще съм сигурна в качеството", заявява друга млада жена. 

Общото мнение сред хората е, че евтините стоки често се оказват неикономичен избор – бързо се износват, често се развалят и накрая струват повече от по-скъп, но качествен продукт.

Изборът остава личен, но компромисите – все по-малко желани. Хората по-често се замислят какво получават срещу парите си и дали ниските цени не крият реално по-висока „цена" – в неудобство, разочарование и загубено доверие.

Френският пример

Само преди дни стана ясно, че френските сенатори започват дебати по историческия закон за бързата мода, който може да промени начина, по който се продават и рекламират ултраевтините дрехи. 

Френските граждани купуват средно по 48 нови дрехи на година на човек, но две трети от тях остават в гардероба, а останалите се изхвърлят и замърсяват околната среда. Според Ademe – френската агенция за околната среда, всяка секунда се изхвърлят по 35 дрехи.

На 2 юни законодателите в горната камара започнаха дебати по предложен закон за „намаляване на въздействието на текстилната промишленост върху околната среда“, която се оценява, че е отговорна за 10% от емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Съгласно законодателството, правната дефиниция за „бърза мода“ ще се основава на фактори като обем на производството, жизнен цикъл на продукта и възможност за ремонт.

Компаниите, попадащи под тази дефиниция, ще бъдат подложени на нови задължения, включително прозрачност по отношение на околната среда и потенциални санкции чрез система от бонуси и наказания, индексирана към екологичното етикетиране. Тя ще възнаграждава добродетелните методи на производство и ще налага санкции на компаниите, които прилагат практики на бърза мода, водещи до разхищение. IБГНЕС