Изложбата "Българските революционери и книжовници за Априлското въстание“, дело на млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките, ще бъде открита днес в Мраморното фоайе на Народното събрание.

Проявата е част от научния и културен календар на ИБЕ-БАН, посветен на честванията по повод 150-годишнината от избухването на Априлското въстание – един от най-значимите и преломни моменти в българската националноосвободителна история.

Експозицията хвърля светлина върху делото на поредица бележити личности, революционери и книжовници, взели пряко участие в организацията и провеждането на въстанието. Представени са идеолозите и вдъхновителите на борбата за държавна независимост на българския народ, чиито образи са разкрити чрез собствените им автентични слова, както и през призмата на спомените на техните съвременници и съратници. Чрез тези документални свидетелства съвременните поколения имат възможност да се докоснат до духа на епохата, непреклонния стремеж към свобода и върховното чувство за дълг, мотивирали участниците във въстанието да претопят думите в дела, избирайки пътя на осъзнатата саможертва.

В рамките на изложбата детайлно е проследена еволюцията на националноосвободителната идея – от нейното концептуално съграждане чрез делото на пионери като Георги Раковски, Любен Каравелов и Васил Левски, до нейното най-висше практическо проявление в събитията от пролетта на 1876 година. В хронологичен и тематичен порядък са експонирани емблематични фигури на българската революция, сред които Христо Ботев, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Бачо Киро, Константин Величков, Цанко Дюстабанов, Никола Обретенов и поп Харитон. Техните писмени и материални завети свидетелстват за монолитната им вяра в каузата и готовността за всеотдайно служене на отечеството.

Документалните паметници разкриват и дълбоките нравствени и философски основания на борбата, залегнали в официалната програма на Българския революционен централен комитет, дефинираща целите на движението като постигане на „свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа“.

Особено научно и експозиционно внимание е отделено на приноса на тримата братя Дринови – революционерите Найден и Пейо, и видния възрожденски книжовник и учен проф. Марин Дринов. Техният житейски и професионален път е изведен като ярък пример за органичната и неразривна връзка между културно-просветното дело и радикалното революционно движение – две взаимнодопълващи се исторически сили, които подготвят социалната и идеологическа почва за Априлската епопея.

Изложбата ще остане достъпна за посещение в сградата на парламента през целия месец юли. /БГНЕС