Обща тема на дискусиите между председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и лидерите на държавите от Западните Балкани по време на обиколката й в региона тази седмица беше, че реформите на страните, които се стремят към членство в ЕС, ще бъдат възнаградени под формата на инвестиции от блока.

Обиколката на фон дер Лайен в Западните Балкани се състоя само две седмици след срещата на върха на Берлинския процес в албанската столица Тирана на 17 октомври, на която тя представи Плана за нов растеж за Западните Балкани - инициатива на стойност 6 млрд. евро, която има за цел да ускори икономическата интеграция на региона.

Планът, който включва 2 млрд. евро безвъзмездни средства и 4 млрд. евро заеми, е насочен към засилване на икономическите връзки в региона, преди да се пристъпи към политическа интеграция.

По този начин Западните Балкани ще получат различни привилегии, включително свобода на търговията със стоки и услуги и участие в сектори като транспорта, енергийните мрежи и цифровите технологии.

Въпреки това, както неколкократно подчерта фон дер Лайен, докато посещаваше пет от шестте столици тази седмица, отпускането на тази финансова помощ зависи от осъществяването на фундаментални реформи от страна на страните получателки.

При посещението си в Черна гора на 31 октомври фон дер Лайен отбеляза, че ЕС вече е използвал "принципа на инвестициите и реформите" в рамките на Европейския съюз с програмата Next GenerationEU.

"Работи чудесно. Затова искаме да приложим същия принцип в нашите страни от Западните Балкани: инвестициите идват с реформи", каза председателят на ЕК.

"Ако вие направите реформите, ние ще дойдем с инвестиции", добави тя на пресконференция заедно с президента Александър Вучич в Белград същия ден.

Много от примерите за необходимите реформи включват подобряване на бизнес климата, продължаване на екологичния преход и цифровизацията. В Белград обаче тя определи и диалога между Сърбия и Косово с посредничеството на ЕС като "единствения път напред" и "добър начин да влезем в Плана за растеж".

Финансови стимули

По време на посещението ще бъдат предоставени допълнителни подробности за Новия план за растеж, основан на четири стълба.

Първият стълб включва инвестиции на ЕС за Западните Балкани в седем ключови сектора на европейския единен пазар.

Третият елемент е необходимостта от реформи, след като бъде отворен единният пазар и бъде създаден общият регионален пазар на Западните Балкани, за да се създадат справедливи и равни условия на конкуренция.

Четвъртият стълб е подкрепата, която ЕС ще предостави, за да помогне на Западните Балкани да извършат тези промени.

Вторият включва отваряне на границите на страните от Западните Балкани със съседните държави и създаване на общ регионален пазар.

Фон дер Лайен представи и някои от финансовите ползи, които регионът вече е получил, например чрез инвестиционния план за Западните Балкани на стойност 30 млрд. евро.

Сред проектите, които са се възползвали от финансирането, са вятърният парк в Костолац, междусистемната газова връзка Сърбия-България, железопътният коридор 10. В Прищина Европейската комисия отбеляза помощта в размер на 75 млн. евро, предоставена по време на "голямата и тежка енергийна криза" в миналото.

Сложни реформи

Но докато фон дер Лайен държеше моркова на инвестициите, тя също така подчерта необходимостта от реформи, за да могат страните от региона да се възползват от тях. Необходимите реформи и тяхната политическа сложност са много различни в отделните страни.

Черна гора, която в момента е най-напредналата от кандидатките за членство и има надежди да се присъедини към ЕС до края на това десетилетие, трябва да активизира реформите си, които дълго време бяха в застой в условията на политическа нестабилност и неуспех досега. Сега страната състави ново правителство след парламентарните избори през юни. Новото правителство на министър-председателя Милойко Спаич беше одобрено от парламента по-малко от два часа преди срещата му с фон дер Лайен на 31 октомври.

В Босна фон дер Лайен похвали напредъка на сегашното правителство през първата година от мандата му, но подчерта, че ЕС "не може да приеме отстъпление от общите ни ценности или разделение в която и да е част на БиХ". .

Това, което се изисква сега, е "решителен напредък" по 14-те ключови приоритета, определени при предоставянето на Босна на статут на кандидатка. Те са насочени към укрепване на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност, управлението на миграцията и основните права.

Предизвикателство има и пред Северна Македония. От Скопие се иска да промени конституцията, за да включи в нея етническите българи - искане, отправено от България. Това изискване е част от общоевропейското предложение, което беше направено по време на френското председателство на ЕС.

Това е политически трудно, не на последно място защото страната вече предприе стъпка за промяна на името си, за да убеди Гърция да деблокира процеса на членство в ЕС. Сега, ако иска да напредне в преговорите за присъединяване, правителството в Скопие трябва да убеди депутатите от опозицията да подкрепят конституционните промени, за да постигне необходимото мнозинство от две трети в парламента.

Необходима е нормализация

Сърбия и Косово трябва да преодолеят още по-трудно препятствие при нормализирането на отношенията си.

Двете страни бяха близо до споразумение по-рано тази година, но то не беше подписано и оттогава отношенията се влошиха през лятото, когато в Северно Косово имаше поредица от инциденти с насилие.

Високопоставени служители от институциите на ЕС и влиятелни държави членки направиха всичко възможно, за да намерят решение и да съберат двете страни на масата за преговори.

На 27 октомври лидерите на Германия, Франция, Италия и висши служители на ЕС съвместно призоваха Сърбия да предприеме значителни стъпки за фактическото признаване на Косово. Освен това те призоваха Прищина да напредне със създаването на Асоциацията на сръбските общини (АСО) в Северно Косово. Това послание беше повторено от фон дер Лайен по време на посещенията ѝ в столиците на двете държави.

Фокус върху разширяването

В по-положителен план фон дер Лайен увери политиците от Западните Балкани, че ЕС все още е съсредоточен върху разширяването.

"В момента в целия Европейски съюз и в страните, които искат да се присъединят към него, има истински импулс за процеса на разширяване. Затова е важно да използваме този момент", каза тя по време на първата част от обиколката си в Скопие.

"По принцип първото послание е: Разширяването е на първо място в дневния ред на Европейския съюз. Сега е време на глобални сътресения, затова трябва да укрепим единството и сигурността на нашия континент. А разширяването е начинът да направим това", заяви от Белград главата на ЕК.

Посещението на председателя на Европейската комисия се състоя малко преди публикуването на последния набор от доклади на Комисията за напредъка в разширяването, обхващащ страните кандидатки от Западните Балкани и по-широкия регион, който трябва да бъде публикуван в началото на ноември./БГНЕС

-------------------------------

Витхон Нина, „Албениън пост“