Гробницата под Четиньова могила е открита от прочутия български археолог Георги Китов.

Могилата е оградена от внушителна стена-крепида с дължина 241 м, построена от добре обработени гранитни квадри. Предполага се, че за изграждането й са били издялани над 5000 блока. Крепидата очертава кръг, който в тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Слънцето и маркира организираното пространство.

В югоизточната част стената прекъсва, за да открие парадното стълбище на храма.

То има 9 стъпала, оформени от отлично обработени каменни блокове.

От двете страни в началото на входа са монтирани два профилирани пиедестала. Предполага се, че в древността върху тях са били изваяни фигурите на два лъва в естествен размер, които вероятно са откраднати от иманяри.

С внушителните си размери, съоръжението в Четиньова могила представлява най-просторната подмогилна храмова постройка, открита досега не само в България, но и на Балканския полуостров. За построяването на подобно съоръжение е бил необходим огромен финансов и човешки ресурс. Вероятно тя е свързана с някой от могъщите владетели на Одриското царство, на чиято територия е разположен комплексът.

От северната страна на сградата е открита вана с водоустойчив хоросан, която побира 5-6 тона течност. На дъното й са намерени фрагменти от керамични чаши, кани и цедилки, което показва, че в нея в някакъв момент се е съхранявало вино. Наличието на подобна вана подкрепя хипотезата, че в храма са се извършвали ритуали, тъй като религиозните церемонии в древна Тракия са били свързани с възлияния и пиене на вино. Дори ваната да е използвана като резервоар за вода, то тя също е съществена част от очистителните ритуали, извършвани от тракийските жреци.

На 30 м югозападно, в могилен насип върху свещена скала, наречена от екипа на д-р Китов -Пейчова могила, е открит гроб на тракийски владетел. В него са били положени богати погребални дарове - инсигнии на властта (златен пръстен с печат с изображение на тракийски конник), два комплекта сребърни украси за конска амуниция, бронзов шлем, наколенници, ризница нагръдник, колчан с бронзови върхове на стрели, съдове и др.

По време на археологическите разкопки през 2000 г. е открита само източната част от фронтона над входа. Стъпалата отвеждат до голяма площадка, от двете страни на която има две по-малки стълбища. Една от хипотезите за тяхното предназначение е, че са служели за седалки, на които са се разполагали зрителите на религиозните церемонии.

Землището на Старосел е изключително богато на археологически паметници от различни исторически епохи, сред които преобладаващи са тези от класическата тракийска древност. Откритият през 2000 г. от археолога д-р Георги Китов и неговата експедиция ТЕМП храм в Четиньова могила е най-впечатляващият от тях. Под негово ръководство са направени най-значимите открития досега в областта на тракийската могилна археология: гробницата-мавзолей в Жаба могила при Стрелча, подмогилните архитектурни паметници в Долината на тракийските царе в Казанлъшко, храмовете в Тракийския култов център Старосел, гробницата със стенописи при с. Александрово, Хасковско, и много други. Несъмнено, негов символ ще останат откритието на 673-грамовата златна маска на анонимен тракийски цар от могилата Светица и бронзовата глава на одриския цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка. І БГНЕС