Мозъкът старее, но не по един и същи начин при всеки. Благодарение на някои навици е възможно да защитим умствените си способности и след навършване на преклонна възраст.

Ето няколко основни стъпки за изграждане на устойчив ум.

С напредването на възрастта малките забравяния и пропуски в паметта изглеждат неизбежни. Въпреки това, някои хора остават удивително трезвомислещи, дори когато мозъкът им е подложен на атаките на времето.

Тайната? Това не е невероятен късмет, а ключово понятие: когнитивен резерв. Той обозначава способността ни да натрупваме ресурси и стратегии, за да забавим появата на умствения упадък, съобщава седмичното списание New Scientist.

Как да го укрепим и кога да действаме?

Често се говори за когнитивен резерв, сякаш става дума за единен блок, но трябва да се разграничат три понятия.

Мозъчният резерв съответства просто на размера на мозъка: по-голям мозък ще отнеме повече време, за да покаже признаци на слабост.

Когнитивният резерв, от друга страна, се отнася до способността на мозъка да компенсира атрофия.

По-просто казано, това е способността на органа да заобикаля „блокиран път” (увреждане) по друг маршрут.

Накрая, поддържането на мозъчната функция се отнася до способността на мозъка да се защитава от заболявания.

Сред най-ефективните начини за стимулиране на когнитивния резерв се откроява двуезичието.

Говоренето на два езика на ниво на родния език принуждава мозъка да жонглира постоянно, развивайки по този начин забележителна умствена гъвкавост.

Според проучвания това може да забави с няколко години появата на деменция, дори при хора, страдащи от болестта на Алцхаймер.

Ученето на музикален инструмент също има ползи. И не, не е достатъчно да си побръснете три ноти от време на време.

Редовната практика от поне един час на ден укрепва ефективността на невронните вериги и помага на ушите ни да различават звуците, дори в шумна среда.

Физическата активност не е само за мускулите: тя „почиства“ мозъка, като подобрява кръвообращението и стимулира производството на полезни вещества.

Хората, които редовно спортуват, често запазват по-добри когнитивни функции, въпреки евентуалните увреждания на мозъка, причинени от възрастта.

Въпреки това не всички проучвания са единодушни: вероятно физическата активност помага по-скоро за поддържането на органа, отколкото за стимулирането на самия резерв.

Никога не е късно да започнете. Разбира се, стимулиращо детство полага солидна основа, но последните проучвания показват, че периодът между 40 и 50 години е решаващ.

Да останем интелектуално активни –да четем, да играем, да общуваме, да научаваме нови умения – стимулира ума в дългосрочен план, независимо от първоначалното ниво на образование или усилията, положени по-късно.

И дори след 60 години да се научим да свирим на пиано или да говорим нов език е много полезно.

Пластичността на мозъка продължава през целия живот, просто трябва да я развиваме.

Не трябва да пренебрегваме духа: чувството, че сме полезни, че животът ни има смисъл и поддържането на положително настроение са защитни щитове срещу упадъка.

Наличието на цел или смисъл значително подобрява когнитивните функции, дори ако вече има увреждания.

Още по-добре, способността да виждаме живота като едно цялостно и управляемо цяло позволява да използваме по-ефективно мозъчните си мрежи, като по този начин намаляваме стреса върху мозъка.

Не избираме мозъка, с който се раждаме, нито първоначалното си образование. От друга страна, всеки от нас притежава ключовете за поддържане и укрепване на способностите си през целия си живот.

Най-важното? Да си поставяме предизвикателства, да учим непрекъснато, да оставаме активни, да поддържаме социални контакти и да си осигурим смислен живот.

Никога не е късно да направим нещо добро за мозъка си! | БГНЕС