„Идеята за храма на Фортуна в Улпия Ескус е на моя приятел и дългогодишен сътрудник архитект Юлий Фърков. Оказа се, че той години наред работи върху една идейна възстановка на самия храм, която използва резултатите от проучванията му, а пък когато ми разказа за него, че са започнали да го възстановяват, представих си как бихме могли в Националния исторически музей да представим изчезнали обеми сгради, различни помещения, които да дадат, да визуализират, да представят на посетителите неща, които вече не могат да се видят на живо“. Това каза в интервю за БГНЕС директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова по повод новата атракция в музея.

Тя уточни, че фирмата „FIFTH DEGREE“ е реализирала техническата част на проекта, а доц. Петрунова много се гордее с 3D възстановката.

По думите ѝ в България основният проблем е не, че нямаме находки, тъй като ние имаме страшно много паметници на културата, но не всичко се е запазило в обем и в пълнота, както е например на Запад, където могат да се видят запазени цели замъци, със запазен вътрешен интериор или поне възстановени.

Директорът на НИМ обясни, че храмът на Фортуна действително е съществувал през II век. Той се е намирал в римския град Улпия Ескус, в пределите на днешна Северна България. „Там е намерена статуя на богинята, която е стояла вътре в храма. По всички архитектурни данни и по всички детайли, които са събрали археолозите, първоначално архитектът, а след това и IT специалистите, направиха максимално достоверна възстановка на това как е изглеждал храмът, къде е стояла статуята на богинята и как са влизали почитателите на богинята на щастливата съдба – това е фактически Фортуна“, каза доц. Петрунова. Богинята Фортуна всъщност отговаря на гръцката богиня Тюхе и на египетската богиня Изида –богините на съдбата и на щастието, които са били почитани в древни времена.

„Тази възстановка дава възможност с очилата да се влезе вътре и да се посети самият храм, а защо не и да се помоли човек“, заяви директорът на музея.

Доц. Петрунова информира, че проектът е изцяло финансиран от Националния исторически музей. Тя уточни, че финансирането на 3D проекта е станало поетапно. „Първо, финансирахме идейното изработване на проекта, след това закупуването на техниката и след това вече софтуерът“, допълни директорът на НИМ. „Не мога да ви кажа точна сума, но в никакъв случай не излезе повече от 100 хиляди лева всичко“, съобщи доц. Петрунова.

Тя сподели, че проектът е трябвало да бъде открит още през 2020 година, но поради наложените ограничения заради пандемията от COVID-19, не е имало възможност това да се случи.

„Много се гордея с това, което направихме с храма на Фортуна“, заяви доц. Петрунова. „Ние няма да спрем дотук. Следващата ни идея е да направим възстановка на Тронната палата, т.е. да могат посетителите през Средновековието да влязат при царя, при средновековния владетел на България, ще видим кой ще изберем. Аз лично съм се спряла на Иван Александър, защото все пак става въпрос за Търново, близо 30 години е управлявал“, каза директорът на НИМ.

Тя подчерта, че от музея още не са измислили какво да направят като възстановка на праисторическата епоха. „Пък там имаме проблем с помещението, защото тези възстановки изискват отделни помещения, но със сигурност знам какво бих искала да се направи за периода XV-XVII век, тъй като предстои едно пълно обновяване на този период“, информира доц. Петрунова. Според нея обикновено Османският период се смята за тъмен, мрачен, само с тъжни събития и съответно артефакти, но има много какво да се покаже и в тази посока.

Директорът на НИМ отправи предупреждение към посетителите да не се облягат на колоните, когато влязат във виртуалната стая, защото може да паднат.

3D визуализацията все още не е пусната за редовните посетители, но по думите на доц. Петрунова „всички, които сложиха очилата и видяха за какво става въпрос, останаха доволни“. „Не мога да кажа впечатлени, защото това не е нещо вече необичайно, има го на доста места. Даже развитието на този вид технологии, като че ли изпреварва нашите финансови възможности“, каза тя. Доц. Петрунова обясни, че напоследък се правят холограми, които не са в затворено пространство и самата тя е имала такава идея да направи нещо подобно за предстоящата годишнина от смъртта на Божидар Димитров. „Имах идея и с цялата си почит и обич към него, пък и с лека закачка, каквато той обичаше да прави, да направя една холограма на Божидар Димитров и той да ги посреща на входа, но реших, че това ще е доста в хелоуински стил и затова се отказах от този презентация“, сподели тя.

Виртуалната реалност, пренасяща ни в храма на Фортуна в Улпия Ескус, ще остане като постоянна експозиция в НИМ, съобщи още доц. Петрунова. Тя допълни, че „за ползването на тази техника ще се плаща допълнително към билета, което няма да е нещо непоносимо, като се има предвид, че билетът за Националния музей е само 10 лева“. /БГНЕС