Големият талант и световната известност много често са причини за личен провал, а по-някога дори и за трагична съдба, предаде репортер на БГНЕС.

Бащата на световното кино, на актьорското майсторство, на социалната болка Чарли Чаплин е историческото изключение. Получил световна слава и превърнал се приживе в икона, във вечния образ на черно-бялото и нямото кино, надскача не само собственото си съвремие, но и поглежда столетия напред. Чарли успява да съхрани не само себе си, но и да отгледа и да се грижи за огромното си семейство.

Малко са талантите, които биха проявили характер и са здраво стъпили на земята след извънземната слава, която Чарли получава с ролите си в „Скитникът“, „Великият диктатор“, „Модерни времена“ или пък „Треска за злато“.

Чарли Чаплин успява да преодолее и ужасяващия удар, който му нанася ФБР през 1952 година. По време на посещението си в родната Великобритания Чарли Чаплин разбира, че му е отнета визата и няма право да се връща обратно в Щатите. Той става жертва на макартизма - политика, който обвинява във връзки и симпатии с комунистите хиляди граждани.

Чаплин закупува имението Маноар във Веве, край Монтрьо до Женевското езеро. Тук прекарва 25 години - до смъртта си в края на 1977 години.

Днес къщата е музей -  „Светът на Чаплин“. Впечатляваща е стаята, където всяка вечер голямото семейство - Чаплин и Уна О'Нийл имат осем деца, се събира на вечеря. Днес, 48 години след кончината, се чувства любовта и уважението, към съпругата, към децата, към семейството.

Просторната дневна с изглед към Женевското езеро разкрива широтата на духа, а бюрото - тоталната педантичност на Чаплин. Восъчната фигура на Алберт Айнщайн разкрива връзката между двата най-големи гении на 20-ти век.

Всяко едно от помещенията на Маноар носи своите послания. Както лични разсъждения така и мисли на други известни личности... „Наистина добре се живее в Швейцария. Лесно се общува с богати хора, знаменитости, артисти... А по отношение на политиката различното мнение се уважава. Нищо общо с начина, по който американците веднага ще ви срежат, ако мнението ви не съвпада с тяхното.“ Или пък сложеното в рамка над леглото в спалнята откровеното заключение за собствения си живот: „Не виждам нищо трагично нито за самотата, нито за старостта. Не бих променил абсолютни нищо от това, което животът ми поднесе. Отивам там където вятърът ме носи“.

„Ще се опитам да ви опиша един изключителен човек. Погледът му пронизва същността на всяко нещо. Имаш чувството, че е успял да отклони всичко онова, което изгаря визията и се е привързал само към значимото“, пише Айнщайн за своя приятел Чаплин.

Отправяйки се към двете студия, попадаш в реално пресъздадените първи стъпки. Ставаш част от успехите и атмосферата, в която е творил великият Чарли Чаплин.

Напускайки Маноар, оставаш с чувството, че си бил част от живота на Чаплин, участвал си в нямото кино, прекарал си почти целия ХХ век с него. Чувстваш се като част от неговото семейство – онова, което присъстваше във всеки един миг от изключителния му живот. Навън в огромното имение не ви напуска чувството, че живите му очи и широката усмивка следят всеки посетил дома му.

На тръгване наследниците му са се погрижили всеки посетил имението Маноар да изпие едно кафе, ако е останал жаден за още преживявания в кафенето-ресторант „Скитникът“. І БГНЕС