Всяка пролет, в нощта на 30 април, хиляди хора се събират на хълма Калтън в Единбург, за да посрещнат завръщането на лятото с огън. Изпълнители, облечени в драматични костюми, преминават през тълпата, пресъздавайки древни ритуали под барабани и песнопения, които отекват в целия град, съобщи National Geographic. 

Множеството - местни жители и туристи - идва за фестивала на огъня Белтейн - най-голямото съвременно честване на древна традиция във Великобритания, която почита огъня, плодородието и смяната на сезона. Възстановен през 1988 г. от група артисти и доброволци, фестивалът се превърна в енергичен спектакъл, вкоренен в традицията, но оформен от съвременните ценности.

И така, как един почти забравен езически ритуал с огън се превръща в едно от най-емблематичните годишни събития в Шотландия? 

Белтейн е един от осемте сезонни фестивала в келтския календар, наред със Самхейн, Юл, Имболк, Остара, Мидсъмър, Лунасад и Мабон. Корените му се простират през вековете в Шотландия, Ирландия, Уелс и остров Ман. 

Белтейн означава „ярък огън“, който заема централно място в празника. Той е посветен на настъпващите слънчеви летни месеци и плодородието на природата, включително на хората и добитъка, които идват от смяната на сезоните.

В миналото всеки от общността е трябвало да изгаси своя домашен огън, след което в пространството на общността е бил запален голям огън, известен като „огън на нуждата“. Част от този ритуал е и прогонването на добитъка между два централни „огъня на нуждата“, за да се предпази здравето му за предстоящия сезон. След приключването на ритуала за защита музиката, танците и пиенето продължават до късно през нощта.

„Белтейн отдавна е важна част от шотландските традиции и култура още от времето на предхристиянската/англосаксонската колонизация на земята“, каза Ромейн Фурмстън-Еванс от Beltane Fire Society. "Когато в историята е имало такива завладявания, традиции като Белтейн са били възприемани от доминиращата култура и променяни, за да отговарят на нейните средства. Така че празникът никога не е преставал да се празнува; той просто е бил променян и често преименуван. В случая с Белтейн той се превръща в Първи май".  

Въпреки че репресиите срещу езичеството и традиционните фестивали продължават през XIX и XX век, Белтейн не изчезва напълно. През 1988 г. група артисти възкресяват духа на фестивала на хълма Калтън. Днес събитието, което все още се провежда от доброволци от общността, се разраства от малка публика от около 50 души през първата година до около 10 000 души през 1999 г.

Рос Тинсли, преподавател в Единбургския университет „Нейпиър“, който е проучвал задълбочено „Белтейн“, казва, че „групата, която го е възродила, е търсила освобождение от борбата срещу доминиращия политически пейзаж на татчеризма“.

Исторически погледнато, празненствата по случай Белтейн са се празнували по склоновете на Артурс Сит. Но тъй като тази земя е собственост на короната - и предвид политическата символика - организаторите избират Калтън Хил, място, известно през 80-те години на миналия век с връзката си с куиър контракултурата.

Историята на Майската кралица и Зеления човек е в основата на съвременния фестивал. Кралицата на май е почти като Майката Земя, която представлява природата. Зеленият човек се опитва да привлече вниманието на Майската кралица през целия фестивал, но не успява, докато не свали зимното си палто и не прегърне новия сезон. Кулминацията на фестивала е сватбата на двамата и началото на лятото.

В хода на разказа към представлението се присъединяват и други герои, представляващи аспекти на природата. Белите, придружаващи майската кралица, въплъщават нейните емоции и енергия. Сините, старейшините на фестивала, поддържат традицията и реда. Дивите и непредсказуеми червени представляват хаоса и плътта на природата и често нарушават спокойствието на другите групи. Тези роли се разгръщат на хълма Калтън в продължение на четири часа, създавайки едно завладяващо преживяване.  

Нарастването на популярността на Белтейн е свързано не само със зрелища. „В момента наблюдаваме възраждане на местните култури по целия свят“, каза Фурмстън-Еванс. „Това е част от възвръщането на наследството на шотландците“.

Отчасти популярността на Белтейн отразява нарастващото желание за възстановяване на връзката - един с друг, с природния свят и с ритми, които се чувстват по-стари от съвременния живот. „Този ръст може да се разглежда като отражение на неудовлетвореността от по-традиционната религия и от темпото на съвременното западно общество“, казва Тинсли.

Според уебсайта на Обществото на огъня на Белтейн „мотивите зад фестивала са търсенето на човешката първичност, необходимостта от възстановяване на връзката със земята и природата, противопоставянето на хаотичните и диви движения на елементите на живота и природата в противовес на свръхрационалността и дисциплинарния ред на централната държава по онова време“.

„Белтейн е фестивал на надеждата за по-светли времена напред“, казва Фурмстън-Еванс, нещо, в което мнозина намират утеха в несигурните времена. | БГНЕС