Не за първи път Русия търси влияние върху съдбата на Косово. От противопоставянето си на интервенцията на НАТО през 1999 г., през сравненията с анексирания Крим до блокирането на международното признаване на Прищина, Москва последователно заема позиция срещу косовската държавност.

Днес, на фона на напрегнатите отношения между Съединените щати и Европейския съюз, съществува риск руското влияние в региона да стане още по-осезаемо.

През миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров потвърди, че Москва е отворила канали за комуникация със САЩ по въпросите на Балканите и е готова да ги задълбочи. Той намекна, че и американската страна проявява интерес. Лавров подчерта, че Русия има повече възможности за диалог със САЩ, отколкото с ЕС, особено по теми, свързани с Босна и Херцеговина и други държави от региона, като контактите продължават, макар засега без конкретни резултати.

Радио Свободна Европа (РСЕ) е отправило запитване до Държавния департамент на САЩ дали Вашингтон обсъжда с Москва Косово, Босна и Херцеговина или други балкански страни, както и как се координира с Европа, но отговор не е получен. Европейският съюз заяви, че не може да потвърди евентуален обмен между трети страни, като подчерта, че остава основният политически, икономически и стратегически партньор на Западните Балкани и е напълно ангажиран с региона.

Техническото правителство на Косово не коментира думите на Лавров. Временно изпълняващият длъжността премиер Албин Курти обаче предупреди в Давос за индиректната заплаха, която идва от Русия чрез Сърбия – две държави, които не признават независимостта на Косово. Курти заяви, че всеки, който подпомага усилията за дестабилизация на Косово, създава проблеми за страната, като определи Руската федерация като най-близката заплаха в този контекст.

На Западните Балкани Русия играе активна роля основно чрез връзките си със Сърбия и Република Сръбска – един от двата ентитета в Босна и Херцеговина. Влиянието ѝ в други държави като Черна гора, Северна Македония и Косово често остава индиректно. Чрез дезинформация, проруски медии и енергийни лостове Москва се стреми да забави евроатлантическата интеграция, да повиши нестабилността и да оспори интересите на САЩ и ЕС.

Европейският парламент е приел редица резолюции, осъждащи тези практики, в които призовава за координиран отговор от страна на ЕС и партньорските държави. В доклад на Косовския център за изследвания на сигурността от 2024 г. се посочва, че една от основните цели на Русия в региона е да попречи на Сърбия да се ориентира към Запада, включително чрез твърда подкрепа за позицията ѝ по Косово и саботиране на процеса на нормализиране на отношенията между Белград и Прищина.

Почти четири години след началото на руската инвазия в Украйна Москва продължава да се сблъсква с мащабни икономически санкции и дипломатическа изолация. Част от тези бариери започнаха да отслабват след срещата между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин в Аляска миналата година и последвалите преговори между представители на двете държави за изход от войната в Украйна.

Междувременно редица европейски лидери заеха по-твърда позиция и не показаха готовност за отстъпки към Русия. Трансатлантическите отношения обаче са напрегнати и по други линии – от конфликта в Газа до американските амбиции за Гренландия – което прави международната обстановка по-непредсказуема от всякога. Самият Тръмп заяви на Световния икономически форум в Давос, че обича Европа и иска тя да се развива успешно, но по думите му тя не върви в правилната посока.

Ивана Страднър от Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон определя трансатлантическия разрив като „сбъдната мечта за Москва“, защото той ѝ дава възможност да експлоатира балканските кризи. Сред най-уязвимите държави тя посочва Босна и Херцеговина заради религиозните и етническите разделения, които Русия може да използва – с помощта на Милорад Додик – за ескалация и последващо „успокояване“ на кризата, превръщайки я в разменна монета в преговорите със Запада.

Чарлз Купчан от Съвета за външни отношения във Вашингтон смята, че Русия се стреми да представи САЩ като единствения значим преговарящ партньор, а ЕС – като второстепенен. Той определя трансатлантическото разделение като изключително опасно и контрапродуктивно за сдържането на Москва. По думите му диалогът между САЩ и Русия за Украйна е необходим, но сътрудничеството с Москва на Балканите крие сериозни рискове, тъй като интересите ѝ там са в пряко противоречие с американските.

Купчан подчертава, че основният партньор на САЩ на Балканите трябва да бъде Европейският съюз, а не Русия, и призовава за много по-интензивна координация между Вашингтон и Брюксел, въпреки сегашното напрежение. Той смята, че Косово остава в полезрението на администрацията на Тръмп и че ще има натиск за напредък в диалога между Прищина и Белград, като същевременно предупреждава за руски опити за дестабилизация.

Страднър обаче е на мнение, че Косово не е основният фокус на Москва и че ситуацията със сигурността там е по-добра, отколкото преди няколко години. Тя отбелязва, че Съединените щати нямат интерес от неконтролируема ескалация, но подчертава, че основните бастиони на руското влияние остават Сърбия и Босна и Херцеговина. Освен политически връзки, Москва разполага там и с лостове за натиск – от енергетиката до икономическото и медийното влияние.

По думите ѝ Косово трябва да развива много по-тесни връзки с ЕС и да подхожда изключително дипломатично и внимателно в отношенията си със САЩ. Европейският съюз също трябва да прояви по-ясно лидерство на Западните Балкани, където досега не е бил достатъчно ефективен.

Страднър обобщава, че настоящият момент напомня за хаотична реакция на бързо променящи се събития, без ясна визия за следващите стъпки. „Докато всички сме погълнати от играта, светът не чака“, предупреждава тя. | БГНЕС

---

Анализ на Радио Свободна Европа