На Игнажден ние сме в навечерието на Рождество Христово и празнуваме паметта на един от големите свидетели за Христа, който е носил Бога в сърцето си. Днес се чества паметта на свети Игнатий Богоносец.

Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

„Свети Игнатий е сред най-обичаните и най-ранните богослови на църквата. Той е един от образците за епископско служение“, разказа богословът.

Биографичните сведения за светеца не са много. Знаем, че той е бил роден в Антиохия и най-вероятно е от юдейски произход. Ученик е на свети Йоан Богослов и е бил много близък с Апостол Петър.

Свети Игнатий наследява Апостол Петър на катедрата в град Антиохия. Това е един много значим град през античността. Днес се намира на територията на Югоизточна Турция недалеч от границата със Сирия. „Според сведенията на историците на църквата, сред които Евсевий Кесарийски, Теодор Кирски, които свидетелстват за мъченичеството на Игнатий Богоносец, той се явява наследник на Апостол Петър или е третият епископ на Антиохия след него и свети Еводий“, разказа доц. Каравълчев.

Игнатий Богоносец е един от ранните дейци на църквата, които имат големи заслуги за утвърждаването на нейната йерархичност. 

„Епископът, около който е църквата, представлява сам Христос. Презвитерите, които са около него, са 12-те апостоли, а дяконите са тези, които де факто съслужават или отобразяват служението Христово. В това отношение той е много и христологичен, и христоцентричен, тъй като по негово време се шири ереста на докетизма. Свети Игнатий е един предтеча на това, което по-късно ще бъде оформено като догматична постановка на църквата за това, че нашият Господ е истинският Бог и истински човек, и де факто през това съчетание става и спасението на човешкия род“, заяви доц. Каравълчев.

Свети Игнатий е оставил и голямо творчество. Имаме няколко негови автентични послания, които той пише, когато тръгва на своя последен път към Рим, където умира мъченически. В тях Свети Игнатий остава наставления във вярата по подобие на това, което е правил Апостол Павел, когато е създавал някъде църковни общности и след това ги е обгрижвал по този начин.

Свети Игнатий въвежда и терминът в богословието – католичност. „Но не католичност като римокатоличност, а като съборност на църквата. Църквата е там, където е епископът и епископът де факто е центърът, около който местната църква се гради“, обясни доц. Каравълчев. 

Като всяко едно голямо име в църквата, свети Игнатий се чества много тържествено,  защото целият му живот е едно свидетелство за Христа, което е подпечатано с неговата мъченическа смърт.

„Той съзнателно отива да умре за Христа. Дори пише по пътя, наставлявайки християните да не се опитват и да не се застъпват пред императора за него, защото той вижда в своето мъченичество, което му предстои да приеме за Христа, един вид пълнота на това, което и името му отобразява. Да носиш Бога в себе си означава да преминеш целият живот по стъпките на Господа и така както Господ е завършил своя живот на кръста,  той също донякъде доброволно отива“, разказа доц. Каравълчев.

Игнатий Богоносец е разпънат на кръст на  голямата арена на големия цирк в Рим между 107 и 110 г.  „Така той много бързо става един от образците за подражание в православната църква“, завърши доц. Венцислав Каравълчев. І БГНЕС