Комисията по бюджет и финанси прие на второ четене поемането на нов дълг до 3,8 млрд. евро, с който да се посрещнат предстоящи плащания по вече сключени договори по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), предаде репортер на БГНЕС. 

Заседанието се проведе извънредно и в него бе предвидено окончателното приемане в ресорната комисия на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., внесен от Министерския съвет (МС). 

Лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) и депутат от ПГ на ПП Асен Василев напомни, че в предходното заседание изискаха да присъства вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев, както и да бъде Министерство на финансите (МФ) да предостави разчети за очакваните приходи, които са заложени, както и за разходите. „До момента не сме получили нито един от двата разчета. Дали има възможност МФ да ги предостави писмено“, каза той. За предоставя на план сметката за очакваните приходи и разходи се обявиха също и от „Демократична България“ (ДБ) и от „Възраждане“. 

Людмила Петкова, зам.-министър на финансите, от своя страна защити искането за лимит на дълга до 3,8 млрд. евро. „По ПВУ очакваме две плащания – четвъртото плащане в размер на 1 млрд. евро и петото плащане в размер на 1,6 млрд. евро“, добави тя. По думите ѝ 5,5 млрд. евро е очакваният дефицит, като съответно се очаква и неговото повишаване. 

До приемането на бюджета се извършват и приходи, и разходи, отбеляза Петкова и обясни защо е необходим дългът, като припомни, че данъчно-осигурителните приходи постъпват след 14-о число, както и че е критично положението през месец август и септември, т.е. да може държавата да плаща не само пенсии, но и всички останали плащания и да няма напрежение.  „За това е предложен и лимит на дълга“, поясни тя. 

Венко Сабрутев от ПП бе категоричен, че не разбират защо не могат да получат тези данни. Председателят на ресорната комисия Константин Проданов се обърна към ПП с думите: „Вие искате Бюджет 2026 да ви бъде представен, в момента още се работи по него.“ 

„Ние не искаме нищо, вие искате да теглите заем. Ние искаме да видим данните за приходите и разходите“, отговори Сабрутев. 

Според Мартин Димитров от ДБ от МФ се правят, че не разбират. „Но става въпрос за следното: ние искаме разчети за приходите и разходите и да видим колко дълг е нужен да се тегли“, уточни той. 

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС поиска прекратяване на дебата, докладът да бъде изчетен и да се пристъпи към гласуване, „като с гласа си заявим отношение по темата“. 

Това провокира Цончо Ганев от „Възраждане“ да заяви, че на този етап няма дебат и няма как да иска прекратяването му, като обърна внимание, че Горанов застава на страната на управляващото мнозинство от „Прогресивна България“. „Защо управляващите правят всичко възможно, за да скрият информация, свързана с финансовото състояние на държавата и искат да теглят дълг“, попита той и призова: „Дайте цифрите – това е отговорното отношение!“ 

Част от опозицията поиска извънредното заседание да комисията да бъде отложено за късния следобед, но предложението не бе прието. 

Председателят Проданов прочете доклада, с което бе дадено началото на дебата. 

От ПП и ДБ настояха лимитът на дълга да бъде намален на 2,1 млрд. евро. 

Предложението на Асен Василев лимитът на дълга да бъде намален от 3,8 на 2,1 млрд евро не бе прието. То получи подкрепата на едва четирима от членовете на комисията, 13 се обявиха „против“, 5 гласуваха „въздържал се“.  

Бюджетна комисия в крайна сметка набързо прие на второ четене възможността за поемане на държавен дълг за осигуряване на ресурс за финансиране на текущия бюджетен дефицит и префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по НПВУ. 

За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации се осигурява възможност за краткосрочен държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване.

Със законопроекта се предоставя възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари и се предлага увеличение на максималния лимит по програмата от 27 млрд. евро на 30,8 млрд. евро с оглед диверсификация на дълговите източници за набавяне пълния обем на дългово финансиране и осигуряване на възможност за постигане на оптимална цена при набирането на необходимия финансов ресурс.

Крайният срок за изпълнение на дейностите/инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост е 31 август 2026 г., съгласно Регламент (ЕС) 241/2021.

Изпълнението на инвестициите по НПВУ през периода 2022-2024 г. се осъществява трудно и бавно, като за първите две години разходите възлизат на едва 11,4 на сто от безвъзмездните средства, предназначени за България. Анализът на параметрите по изпълнението на инвестициите към момента и прогнозите за 2026 г. сочат значително концентриране на плащания в периода на допустимост на инвестициите, като за осемте месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по НПВУ в размер на около 4,4 млрд. евро за постигане на 100 % усвояемост на безвъзмездните средства. Като се отчитат разплатените до 31 май 2026 г. средства по НПВУ в размер на 3 млрд. евро (за периода 2022 г. – 31 май 2026 г.) безвъзмездна финансова помощ (европейско и национално финансиране) остават за финансиране на плащания (безвъзмездна финансова помощ) до 3,8 млрд. евро като основната концентрация се очаква да бъде от м. юни до м. август 2026 г. Тъй като четвъртото искане за плащане се очаква да бъде получено в края на м. юли 2026 г. поради процедурата по одобрение на подадената към Европейската комисия ревизия през април 2026 г., съответно петото искане за плащане да бъде получено до края на м. декември 2026 г., е необходимо националният бюджет да префинансира тези значителни по размер плащания.

Отчитането към Европейската комисия по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) е обвързано с изпълнението на реформи, поради което съществува риск от забавяне в получаването или задържане на приходите по МВУ, необходими за финансиране на инвестициите в обхвата на НПВУ. Наред с това рязката промяна в геополитическата обстановка след избухването на конфликта в Близкия изток и повишените цени на енергоносителите допълнително утежняват разходите по бюджета. В тази връзка осигуряването на временно национално финансиране е подходящата мярка за адресиране на тези рискове.

Разпоредбите на действащия Закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2026 г. не уреждат възможността да се осигури ресурс, с който националният бюджет да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. В условията на неприет Закон за държавния бюджет за 2026 г., лимитът за поемане на държавен дълг през 2026 г., съгласно разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), възлиза на 1,41 млрд. евро, т.е. до размера на годишните погашения, и този лимит е достигнат с емитираните ДЦК за периода м. януари-май 2026 г.

По данни на БНБ депозитите (наличностите) към 31.05.2026 г., които Министерство на финансите управлява, са в размер на 4,4 млрд. евро, от които наличностите в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - т.нар. Сребърен фонд, възлизат на 2,4 млрд. евро. Разполагаемият ресурс (без Сребърния фонд) е 2 млрд. евро за осигуряване на всички плащания - пенсии, разходи на първостепенните разпоредители с бюджет, трансфери за общини и други и разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предвид очаквания пик на плащанията по НПВУ във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори като енергетика, транспорт, социална сфера в периода юни-август 2026 г., се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания в БНБ към 30.06.2026 г.  І БГНЕС