Благодарение на наблюденията на комети като 3I/ATLAS, можем да съдим за това какви са били началните условия за образуване на други планетни системи, подобни на нашата или дори тотално различни от нашата.

Това заяви пред БГНЕС доц. д-р Галин Борисов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН, който разказа подробно за най-интересния обект, наблюдаван в обсерваторията в Родопите от началото на 2025 година.

В поредица от няколко материала БГНЕС вече разказа за 3I/ATLAS, която се явява едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua (Оумуамуа) и 2I/Borisov от 2017 и 2019 г. Кометата вече няколко пъти влезе в новините, беше взета за НЛО, а според екипа международни наблюдатели, между които и д-р Борисов, тя показва непознато досега поведение на светлината.

Кометата 3I/ATLAS е нов клас обекти, който от последните години наблюдаваме в нашата Слънчева система. Абревиатурата I идва от Interstellar, т.е. това е обект, който е подобен на нашите комети, само че се е образувал някъде другаде и идва от друга звезда от нашата галактика, посочи ученият. 

Интересното за кометите въобще и това, заради което аз ги изследвам, е че те са останки от първичния материал, от който се е образувала нашата Слънчева система даже преди да се образува Слънцето, заяви доц. Борисов.  

Относно твърденията на космолога проф. Ави Льоб, че кометата е извънземен кораб, доц. Борисов е категоричен: Не искам да омаловажавам проф. Льоб като учен, но той е космолог – да, учил е физика, но се занимава с коренно различни неща. Той твърди, че всички комети имат опашка назад. Не е вярно. Всяка комета проявява при определени условия така наречената „антиопашка“, тоест частици, насочени към Слънцето. 

Всички неща, които виждаме, си ги обясняваме с нормален естествен характер, каза ученият. 

Наблюденията на 3I/ATLAS продължават и през 2026 година.

Досега беше интересно, защото я наблюдавахме, идвайки към Слънцето и нагрявайки се започваше да изхвърля газове, след това като го подмине ще почне да изстива, да замръзва, ще почнат да се задействат други процеси. Така че ще продължим да я изследваме поне до март – април месец догодина, заключи доц. Галин Борисов. | БГНЕС