Доброволецът е мостът между подпомагащите организации и младежите със специални потребности и различна степен на инвалидност.

Това сподели пред БГНЕС доброволецът Александър Георгиев. Той бе лектор на обучение за социално приобщаване на младежи с интелектуални затруднения, провело се в Благоевград.

Българите много обичат да помагат, защото помагайки на другите, помагат и на себе си и защото това, което правиш, има някакъв смисъл, категоричен е Александър.

Младежите със специални образователни потребности (СОП) имат нужда от други деца и младежи без такива, за да могат да вземат пример от тях или да синхронизират своето поведение с тях. Това се получава чрез практикуване на познавателни и образователни игри, свързани с комуникацията, танц, движение, музика, арт терапия, рисуване, които им помагат да разширят кръгозора си.

Затова и през изминалите дни в университетския център „Бачиново“ в Благоевград се проведе семинар по проект на Фондация „За Утре“. Идеята е младежи да допринесат за социалното включване свои връстници, които имат интелектуални затруднения.

Организаторите споделят, че образователната мобилност подпомага взаимното общуване и учене между младежите с аутизъм и доброволци, готови да подкрепят тяхното пълноценно социално включване. Методите на неформалното учене, и особено ученето „връстници обучават връстници“, създават успешни модели на взаимодействие и формират чувство на съпричастност, разбиране и готовност за подкрепа.

„Семинарът е тясно свързан с интеграцията на деца и младежи със специални образователни потребности, а казано на български – с някаква форма на инвалидност. На университетската база „Бачиново“ се обучават младежи от Турция, Румъния, Словакия и България“, обясни още Александър.

„Това, което ние реално правим, са познавателни и образователни игри, свързани с комуникацията, танц, движение, музика, арт терапия, рисуване. Освен това имаме дискусии на различни теми, в които да чуят мнението на представителите на различните държави, как възприемат една и съща тема, за да видят с кое се асоциират и с кое не“, допълва Георгиев.

Той е доброволец и води част от процеса. Това е вторият проект, който прави в университетския център „Бачиново“, интересно и забавно е, обратните връзки са добри, децата и младежите го харесват.

„От наша гледна точка е много интересно, защото виждаме Синдром на Аспергер, тревожност, дефицит на внимание, аутизъм, епилепсия, виждаме и културни различия и как те влияят на начина, по който те възприемат света“, разяснява доброволецът и лектор.

Той вижда как някои от разбиранията и убежденията за живота се формират на базата на културните различия. Това е интересно за участниците, защото чрез игрите успяват да се сближат, получавайки по-широк кръгозор.

Така малко по-малко участниците започват да възприемат и другата гледна точка, което ги обогатява.

„Доброволецът е мост между нас – организаторите и младежите, които са тук, мост между културите. Голяма част от нас, които селектираме процеса, сме живели в чужбина доста години и имаме опит с различен тип хора. Ние сме едва ли не връзката между това, което трябва да се прави – да си навреме, да си сериозен и да участваш в активности и т.н. Както и да ги разбереш, че те също са хора, имат нужда да излязат, да отидат на сладкарница, например“, каза още Александър за младежите със специални потребности, които участват в програмата.

„Доброволчеството има много аспекти – помага се на деца и младежи с инвалидност, чистене на природата, чрез НПО разпространяват информация, както и в социалните мрежи. Всички участници в процеса, с различни СОП и инвалидност, се интегрират в групата и живота, въпреки че доскоро в България родителите им са чувствали срам, заради което ги изолират от средата. Ние даваме пример, че може да ги интегрираме в обществото според възможностите, които притежават“, категоричен е Александър Георгиев. /БГНЕС