Между 8 и 10 май България беше домакин на колоездачната Обиколка на Италия. Пишейки това изречение осъзнавам тежестта му и донякъде сюрреализма - страната ни прие първите три етапа от Джирото за първи път в своята история. Момент...за историята. Наистина. Не знам кога отново ще имаме щастието да кажем/напишем подобно изречение, но реалността през изминалите три дни беше именно такава.

Обиколката на Италия е една от най-престижните в света наред с тези на Франция и Испания. За 109-и път тази година Джирото е част от колоездачния календар и сега ни удостои с честта да мине и през България.

Стартирайки от Несебър, минавайки през Бургас и Велико Търново, Пловдив, та чак до София. 550 км истинска наслада за феновете на спорта и всички ентусиасти, които обичат да карат велосипеди.

Не мина и без инциденти, но в колоезденето това не е прецедент. Още в първия етап между Несебър и Бургас. След това и във втория от Бургас до Велико Търново. Но инциденти, както казах, се случват. И те не могат да помрачат това, което Джирото ни даде - всички усмивки, както на фенове, така на журналисти, а и на самите състезатели. "България ми приляга, напускам страната с хубаво чувство", каза французинът Пол Мание след втората си етапна победа в София. Това е коментар, който е значим, идващ от човек, който кара за първи път в страната ни.

Страна, за която всички знаем, че има прекрасни гледки. На такива се насладиха и 184-те колоездачи от 23 отбора през тези три дни.

И няма да забравя за лошите ни пътища и нуждата от подобрение на инфраструктурата. Да, и това е така, и всички отговорни лица, кметове, институции, трябва отлично да го знаят. Кметът на София Васил Терзиев спомена, че Джирото е направило най-добрата реклама на България. И е прав. Също така е прав, че велоинфраструктурата ни има нужда от подобрение. Ами, да я подобрим тогава.

Всичката радост не може да бъде половинчата - похвалите от домакините за организацията не трябва да служат като успокоение, а по-скоро като мотивация за още по-големи усилия в бъдеще. Да, и изпълнителният директор на Обиколката на Италия ни засипа с комплименти, но ако искаме тези три дни да не са нещо извънредно и единствено останало в историята ни, трябва да се потрудим. Защото оптимистът се надява нещата да се случат, а работещият ги осъществява. | БГНЕС

Стефан Игнатов, Спортен отдел на БГНЕС.