Астрономи са открили най-отдалечената до момента неактивна черна дупка, което дава рядък поглед към ранната Вселена и към начина, по който свръхмасивните черни дупки са се развивали заедно със своите галактики, съобщава уебсайтът „Knowridge“.

Това означава, че наблюденията показват обектите такива, каквито са били, когато Вселената е била на около 3 милиарда години — приблизително една четвърт от сегашната си възраст.

Измерената маса на черната дупка е около 6 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Освен това тя е най-отдалечената неактивна черна дупка, откривана досега — около 15 пъти по-далеч от предишния рекордьор.

Откритието е направено от международен екип учени с помощта на данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА.

За разлика от активните черни дупки, които поглъщат материя и излъчват огромни количества светлина, тази е в състояние на покой. Активните обекти, известни като квазари, са сред най-ярките явления във Вселената, тъй като падащият към тях газ се нагрява до екстремни температури.

Неактивните черни дупки обаче почти не излъчват светлина, което ги прави изключително трудни за откриване. Затова учените разчитат на гравитационното им въздействие върху околните звезди.

Изследователите са проследили движението на звезди около центъра на галактиката. Колкото по-силна е гравитацията на черната дупка, толкова по-бързо се движат звездите в близост до нея. Чрез прецизно измерване на тези скорости е изчислена нейната маса.

Този метод, известен като звездна динамика, се използва за близки галактики, включително за черната дупка в центъра на Млечния път, но за първи път е приложен върху толкова далечен обект.

Наблюдението е възможно благодарение на гравитационното лещиране — ефект, при който масивна галактика между Земята и MRG-M0138 действа като естествен космически увеличител. Тя усилва и изкривява светлината на далечната галактика около 30 пъти, позволявайки детайлни измервания.

Учените установяват още, че не само черната дупка е неактивна, но и самата галактика вече не формира нови звезди, което предполага бурно и енергийно минало.

Според хипотезите, когато черната дупка е била активна, тя вероятно е функционирала като квазар и е излъчвала огромна енергия, която е нагрявала или изтласквала газа, необходим за образуване на нови звезди. С времето както черната дупка, така и галактиката са преминали в „спящо“ състояние.

Откритието дава важни насоки за връзката между галактиките и техните централни черни дупки в ранната Вселена. Учените очакват бъдещи наблюдения да разкрият още подобни обекти и да помогнат за по-доброто разбиране на това как свръхмасивните черни дупки влияят върху развитието на галактиките и дали могат да се „събуждат“ отново при наличие на нова материя. | БГНЕС