Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Тя доминира икономическите брифинги, инвестиционните стратегии и глобалните прогнози.

Тази нестабилност не е само пазарен шум. Тя е сигнал за по-дълбоки, системни промени. Ние вече не сме изправени пред временни сътресения. Ние работим в един фундаментално по-несигурен свят. Самата политика се превръща в източник на нестабилност.

Протичащата трансформация има дълбоки последици за начина, по който мислим, планираме и инвестираме. За да се справяме в подобна среда, трябва да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата реалност и институционалната адаптивност.

Пет основни допускания

Моето виждане за концептуална рамка се основава на пет ключови допускания.

Първо, нестабилността е структурна, а не епизодична. Геополитическите напрежения се засилват. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни сътресения, а такива, които преустройват световната финансова система.

Второ, в подобна среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна. Трябва да вградим възможността за избор в рамката ни за управление, което ще гарантира, че нашите политики и процеси позволяват бързо адаптиране към променящите се условия.

Трето, координирането на политиките е по-важно от всякога – както в рамките на институциите, така и извън тях. Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подпомагат, а не да усложняват по-широките цели на политиката, особено в периоди на стрес. Във външен план, координацията с фискалните органи и международните институции е от решаващо значение. В един фрагментиран свят споделеното прозрение се превръща в мощен източник на стабилност.

Четвърто, трябва да преразгледаме разбирането си за стратегическа автономност – не само на европейско, но и на национално равнище. В климат на геополитическа несигурност важно е не само какви активи притежаваме, но и дали можем да получим достъп до тях, когато е необходимо. Това изисква подновен акцент върху експозициите и риска от контрагента, както и сериозна оценка на алтернативните резервни активи – включително златото и борсово търгуваните фондове – и стратегически усилия за разширяване и укрепване на регионалните валутни съюзи, какъвто е еврозоната.

Пето, въпреки краткосрочния шум, трябва да запазим фокуса си върху дългосрочните перспективи. Демографското застаряване, климатичният преход и технологичните сътресения не са далечни заплахи – те са настоящи инвестиционни реалности. Трябва да се адаптираме към тях при управлението на обществените ресурси, така че да запазим стойността и да подпомагаме устойчивия икономически растеж.

Последици за България и региона на Централна и Източна Европа

Последиците за България могат да отразяват и по-широки тенденции в Централна и Източна Европа. Въпреки че прякото въздействие от сегашните напрежения в световната търговия върху България е ограничено, косвените последици могат да бъдат значителни. Ние сме дълбоко интегрирани в европейските вериги на доставки и силно разчитаме на външното търсене от страна на големите икономики в еврозоната. Забавянето в тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, създава реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци.

В същото време преструктурирането на световните вериги за доставки поражда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Трудно е да се измери количествено цялостното въздействие. Но на този етап рисковете за потенциалния средносрочен растеж по-скоро се увеличават. 

Един от каналите, който вече e в действие, е по отношение на цените на стоките. Очакванията за по-слабо търсене в световен мащаб, предизвикано от напреженията в търговията, тласнаха цените на петрола надолу. За енергоемките икономики като България това предизвика краткосрочен дезинфлационен ефект.

Въпреки това, по-широките инфлационни и инвестиционни последици от фрагментираната търговията остават несигурни и могат да се развият бързо.

Управление на валутните резерви

Оптималният състав на валутните резерви изисква ново разглеждане. Сега работим в среда, белязана от засилено геополитическо напрежение, по-слаб глобален растеж, променливи капиталови потоци и по-голяма пазарна нестабилност.

В исторически план доверието в американската икономика и финансова система е подкрепяло водещата роля на долара. Към края на 2024 г. не се наблюдава значителна промяна в разпределението на световните резервни валути – доларът остава доминиращ, подкрепен от своята ликвидност, дълбочина и усещане за сигурност. Но има индикации, че това може да започне да се променя.

В същото време, златото отново придобива значение на стратегически резервен актив. През последните години няколко централни банки значително увеличиха вложенията си в злато – не само като хеджиране срещу финансов риск, но и като защита срещу геополитически сътресения.

Тези тенденции изострят акцента върху ролята на еврото като резервна валута – въпрос, който става все по-актуален.

Еврото и стратегическият път на България

За България днешните развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална – и по-неотложна – от всякога досега. Това заключение ясно се подкрепя от тук представената концептуална рамка.

Приемането на еврото ще има пет групи последици. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на ЕЦБ и ще осигури надеждност, стабилност и предвидимост. Освен това, приемането на еврото ще намали валутния риск и ще защити икономиката от спекулативен натиск; ще повиши доверието на инвеститорите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като например Европейския механизъм за стабилност.

В свят, в който нестабилността на политиките е структурна, членството в еврозоната ще укрепи стратегическата устойчивост на България чрез институционална консолидация и надеждни инструменти за реагиране при кризи.

Стратегия на България за управление на резервите

Сега съставът на валутните резерви на България се определя от законово определения ни мандат и оперативната логика на валутния борд. Най-общо казано, около 90% от резервите ни се държат в евро и около 10% в злато.

Кредитните и валутните рискове са силно ограничени. Допустимите активи трябва да имат минимален рейтинг AA минус. Този силно консервативен, краткосрочен подход ни служеше добре в периоди на временни пазарни напрежения.

В перспектива, присъединяването към еврозоната ще отбележи нов етап в управлението на резервите. Новият Закон за Българската народна банка въвежда по-голяма гъвкавост. След като еврото стане наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути.

Вече полагаме основите – разработваме нова оперативна инфраструктура, разширяваме мрежата ни от контрагенти и създаваме по-задълбочен пазарен експертен опит.

По този начин ще адаптираме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния праг за активите, които държим, от АА минус на А минус и разширим инвестиционния хоризонт от краткосрочен до стратегически, дългосрочен. Тези реформи ще разширят нашите инвестиционни възможности, като евентуално ще включат и нови инструменти като например борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива инструменти ще бъдат подложени на много внимателна оценка, за да се гарантира съответствие с основните ни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност. 

Централните банки трябва да се адаптират

Тъй като глобалната фрагментираност става определяща характеристика на международната среда, централните банки трябва да се адаптират. Трябва да продължим да отстояваме основните принципи на управление на резервите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като същевременно обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и системните рискове.

Стратегическото позициониране ще бъде също толкова важно, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската народна банка това означава поддържане на устойчивостта постигната при валутния борд, с готовност за провеждане в най-близко бъдеще в условията на еврозоната на по-динамична, дългосрочна и отчитаща риска стратегия за управление на резервите.

Предстоящите реформи ще изискват внимателно провеждане. Но те предлагат и навременна възможност да укрепим способностите си, да увеличим адаптивността си и да се позиционираме в един по-променлив, многополюсен свят. І БГНЕС

-----------

Публикация на OMFIF-State Street Global Advisors, от изказване на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, Лондон.