Още след като пое ръководството на "Националния фронт" на баща си през 2011 г., тя прекара години в опити да достигне точката на dédiabolisation (дедемонизация), смятана за необходима за превръщането на една екстремистка сила в партия, която е на прага на властта.

Политиката ѝ по отношение на имиграцията и приоритизирането на жилищата и работните места за френските граждани все още е крайнодясна, но тя създава умерен и достъпен образ на популизма.

"Да, аз съм професионален развъдчик на котки, по някакъв начин съм фермер", каза тя през януари пред високопоставената телевизия France Inter. Льо Пен има шест котки и те присъстват в нейните видеоклипове в TikTok и дори в специален личен профил в Instagram.

Когато политологът Шлое Морен попита група избиратели в Лил какъв е техният образ за нея, на преден план изпъкнаха именно котките. В крайна сметка кой не би се доверил на дама с котки?

Тя може да звучи по-умерено, но политиките, които възприема, са не по-малко радикални от преди по отношение на имиграцията, националността и исляма. Еманюел Макрон казва, че програмата ѝ е расистка.

И все пак тя вече се справя по-добре от баща си Жан-Мари Льо Пен, който стигна до втория тур през 2002 г. с антиимигрантска платформа, насочена срещу закона и реда. Той беше победен, защото 82% от избирателите отхвърлиха политиката му като токсична.

Това е човек, който от 1987 г. насам многократно говори за нацистките газови камери и Холокоста като за "детайл от историята на Втората световна война" и който е широко обвиняван в антисемитизъм.

В кампанията ѝ днес присъстват лозунгите Marine Présidente и "За всички французи". Няма и намек за името Льо Пен; прочистването на марката е почти пълно.

В автобиографията си тя описва как тя и двете ѝ по-големи сестри "бяха на колене и трепереха, хванати за ръце... когато чухме гласа на баща ни да вика: "Момичета, момичета, живи ли сте?".

След това на приятелките ѝ в училище било казано да не се доближават до нея: "Около нас беше създаден санитарен кордон - не се приближавайте до Льо Пен".

След това, когато е на 16 години, майка ѝ Пиерета избягва с биографа на баща ѝ. За тийнейджърката Марин това е травмиращ момент, който я сближава с баща ѝ.

"В продължение на месец и половина повръщах всеки ден. Бях неспособна да се храня сама", пише тя в автобиографията си от 2011 г.

Тези формиращи години ѝ придават твърдата външност, с която е известна. Усмивката, която показва на фотографите, рядко трае дълго.

"След всичко, което преживя в младостта си, тя си изгради черупка", казва приятелят ѝ Стийв Бриоа пред Би Би Си. Той продължава да бъде неин верен съюзник, тъй като е кмет на нейния роден град Енен-Бомон в Северна Франция.

В началото на 90-те години на миналия век тя завършва право в един от най-добрите юридически факултети в Париж и започва да работи в полза на обвиняеми, които не могат да си позволят адвокат. Понякога става дума за нелегални имигранти. Запитана по-късно за това, тя казва, че не вижда никакво противоречие: "Те са човешки същества, имат права, не можеш да ги обвиняваш за имиграционната политика."

"Възхищавах се на това как тя запази хладнокръвие и успя да поддържа нормални професионални отношения, въпреки че беше обременена от известността на баща си", казва парижкият адвокат Базил Адер.

Към 1998 г. кариерата ѝ не процъфтява. Не помогна и фактът, че беше бойкотирана от други адвокати заради политиката на баща ѝ.

Затова след шест години тя напуска адвокатската колегия, за да заеме висша длъжност в правния отдел на "Националния фронт".

Имало е оплаквания от непотизъм, но през 2004 г. е избрана за депутат в Европейския парламент и остава там в продължение на 13 години.

Съдбата на баща ѝ е подпечатана, когато през 2007 г. той получава едва 10% от гласовете и в рамките на четири години начело застава Марин льо Пен.

Докато провеждаше кампанията си за избор на лидер, бъдещото лице на "Националния фронт" предизвикваше възмущение в собствената си страна. Тя заяви пред свои поддръжници в Лион, че гледката на молещи се на улицата мюсюлмани е подобна на нацистката окупация. Първо се появиха "все повече и повече бурки", а след това "още повече и повече бурки". Сега няма танкове и войници, "но това все още е окупация и тя тежи на хората".

"Крайно дясно с човешко лице" - така я описваше тогава френският философ Бернар-Анри Леви. В крайна сметка тя беше оправдана за подбуждане към омраза.

След това тя се опита да се отърве от някои от по-старото поколение поддръжници на Льо Пен, много от които споделяха симпатии към режима на Виши, сътрудничил на нацистите през Втората световна война.

Но финансирането на крайнодясна партия все още беше токсично във Франция и тя се обърна към Русия за 11 млн. евро под формата на заеми в същата година, когато Владимир Путин организира инвазията в Украйна. Тя дори подкрепи фалшивия вот за анексиране на Крим, организиран от Кремъл.

Льо Пен се съсредоточи върху предполагаемите заплахи срещу живота във Франция: "ислямизацията", глобализацията, ЕС и еврото. На президентските избори през 2012 г. тя зае достойното трето място.

Пет години по-късно тя може да претендира, че е направила марката още по-избираема, с по-мекото име "Национален сбор" и с предложението за земна алтернатива на президента, обвиняван, че не е в контакт с обикновените хора.

"Ще управлявам страната като майка - без екстравагантност и със здрав разум", обещава тя на избирателите, докато се разхожда на един пазар. И когато предизборният въпрос номер едно е рязкото повишаване на разходите за живот, тя основава голяма част от кампанията си върху него.

"Програмата на "Национален сбор", както и тази на "Националния фронт" преди нея, все още е съсредоточена върху ключовия принцип на priorité nationale, приоритет за френските граждани по отношение на работните места, социалните жилища, социалните помощи и здравеопазването", казва професор Джеймс Шийлдс.

Льо Пен може вече да не се застъпва за напускане на ЕС, но нейната програма би поставила Франция на курс на сблъсък, който ще завърши с фактическо оттегляне, смята той. | БГНЕС